Необичайните приятели на Барак Обама

Съвсем наскоро един от тези приятели го постави в политическо затруднение: харвардският професор Хенри Гейтс бе арестуван в собствения си дом от един полицай, който го сметнал за крадец, след което Обама прибързано разкритикува публично пазителя на реда. Президентът е чернокож; Гейтс, прочут учен в полето на афроамериканските изследвания, също е чернокож; полицаят беше бял - остротата на станалото се дължи на деликатния расов баланс в Америка.

Но в случая се прояви и още една особеност на Обама: неговата принадлежност към една ляво-интелектуална социална среда, която поради кариерата му се оказва в центъра на националната политическа сцена, където оставя смущаващо впечатление.

Обама - елитарен сноб?

По време на предизборната кампания републиканците атакуваха Обама като елитарен, като сноб, който се присмивал на малките хора, вкопчени в бога и в пушката си. По тази линия по-удобно се подклаждаше настроение, отколкото с расистки намеци, които са табу в доброто политическо общество. Нападките не успяха да предотвратят изборната победа на кандидата. Но несъмнено е налице проблем за президента, тъй като неговите познанства с интелектуалци и писатели са трудно смилаеми за масовата публика.

Най-драматичният случай бе бившият пастор на Обама, Джеремая Райт, който в разгара на предизборната кампания започна да бълва злостни тиради срещу бяла Америка. Райт символизира една черна Америка, от която Обама обезателно трябваше да се дистанцира, ако искаше да запази изборните си шансове. Но в проблема Райт имаше и известна доза "елитарност": безогледната критика, на която пасторът подложи собствената си страна, бе израз на типичен интелектуален радикализъм - нещо, което не е толкова екстравагантно в една академична среда, но, което е трудно за възприемане от обикновените американски патриоти.

Малък скандал се развихри също около познанството на Обама с Рашид Халиди, палестински историк, с когото той се познавал още от студентските си години. Халиди е остър критик на Израел и на американската политика в Близкия Изток. Десницата обвини кандидата Обама, че си дружи с приятели на терористите. И тук на заден план стоеше един остър политически въпрос: дали президентът Обама ще бъде сигурен приятел на Израел. Но същевременно това отново бе сблъсък между ляво-интелектуалната сфера и останалата част на страната. Антиимпериализмът на Халиди е университетско растение, което не може да вирее извън академично-литератската почва. Така не мисли и не говори никой в мнозинствена Америка - бил той републиканец или демократ.

Враговете и приятелите на президента

САЩ имат сега един президент, обвързан със стотици нишки с една хиперкритична, малцинствена Америка. Случаят Гейтс показва, че публиката може да очаква и други поводи, напомнящи й за това. За противниците на Обама това е безценен резервоар на възможности за подозрения, за перманентния шанс да го потопят в една интелигентско-неамериканска светлина.

Когато в дебата около здравната реформа противниците на президента го обвиняват, че искал да въведе социализма в Америка, това е колкото политическа полемика, толкова и експлоатирането на подобни чувства на културна чуждост. Враговете на Обама ще има дълго да се радват на неговите приятели.