Необходимостта от уреждане на поземлената собственост в Китай

Партийното ръководство в Пекин се стреми към хармония в обществото, а затова освен икономически растеж е необходим и социален мир. Множество примери доказват, че китайското общество се развива за сметка на селяните и селското стопанство. Причината за селския бунт миналата година в южната провинция Гуандон беше, че селяните продадоха земята си за строежи, но поради корумпирани служители получиха твърде ниски обезщетения. Полицията потуши по своему бунта, като стреля срещу демонстрантите. По официални сведения има трима убити. Това е само един от 87 хилядите инцидента през миналата година. Професор Гу Суеву, политолог от университета в Бохум е на мнение, че китайското ръководство напълно съзнава проблемите на селяните и затова например е премахнало данъка върху селското стопанство.

Професор Томас Хеберер, синолог от университета в Дуизбург счита, че бъдещетоо на ктайското селско стопанство е в приватизацията на земята.

“По принцип съм на мнение, че в перспектива не може да се избегне приватизацията на земята. От една страна ползването на земята е неефективно когато тя не е собственост на отделна личност, а на колектив. Второ така се стига до спекулации със земя, защото тя бива купувана и продавана от функционери, които се считат за представители на дадения колектив. Трето неефективността на ползването на земята води до загуба на обработваеми площи. За да се промени тази ситуация, трябва да се приватизира земята.”

Отдавна има законопроект за по-добра защита на частната собственост, но съпротивата е голяма. Китай е социалистическа страна. Действащата конституция след две поправки наистина съдържа предписание за защита на частната собственост, но не дефинира какво се разбира под това понятие. Лигата на юристите-реформатори поддържа, че един закон за частната собственост ще бъде последния елемент от системата на гражданското право. За жизнеспособна пазарна икономика е необходимо да дефинира и защитава частната собственост. Професор Роберт Хойзер от юридическия факултет на университета в Кьолн изтъква:

“Ако човек иска да защити по-добре селяните в Китай, не може да го прави половинчато, а трябва да се промени конституцията. Селото и града се различават, но на село земята трябва да стане частна собственост на селяните.”

Приватизацията на земята създава много спорове и сред учените. Известен професор от пекинския университет се противопостави в отворено писмо на нов закон за собствеността, защото щял да бъде против принципите на социализма. Други професори като Ли Чън от амераканския Хамилтън Колидж изтъкват опита на други държави, че приватизацията може да има е негативни страни за селяните:

“Либералните интелектуалци са против приватизацията на земята, защото бедните селяни поради късогледство може да продадат нивите си и така да загубят средствата си за съществуване. Много други не искат да се събудят като господари на земя и капиталисти. Разликата между бедни и богати само ще се увиличи. Не вярвам, че китайското ръководство ще гго приеме.”

Със или без приватизация китайското правителство трябва да помисли за социалното осигуряване на селяни, останали без средства за съществуване и това ще се разисква на сесията, започваща в неделя.