Неограничената власт на военните в Пакистан

В края на ноември 2007 година президентът Первез Мушараф сдаде поста на върховен главнокамандващ армията и смени военната униформа с официален костюм преди да положи клетва в началото на новия си мандат като държавен глава. Привържениците му изтълкуваха това като стъпка към по-нататъшната демократизация на страната. Обратното - неговите критици разчетоха зад това стремеж към разширяване на властта на Мушараф.

Президент с отслабени позиции

Според военния експерт Хасан Аскари Ризви обаче на Мушараф няма да му е така лесно в бъдеще, както мнозина смятат:

"Той е с отслабени позиции и при кризи ще трябва да съгласува действията си с шефа на армията."

Ще рече - с генерал Ашфак Каяни, който е едно от най-доверените му лица. Същевременно Каяни е професионалист, истински войник, който досега не се е занимавал с политика. А това е добър знак, твърди Ризви. В крайна сметка пакистанската армия не е някаква си там армия - тя наброява 1.4 млн. войници и годишно поглъща 20 % от държавните разходи.

"Не мисля, че военните ще се стремят в бъдеще да имат водещи позиции във властта. Напоследък армията търпи доста критики в това отношение. Затова смятам, че военните ще наблюдават нещата отсрани, и ако напрежението ескалира, тогава те могат да упражнят натиск върху президента и дори да поискат неговата оставка."

С това ва е съгласен и Шавкат Махмуд - бивш политик, а в момента ръководител на инициатива за диалог между обществото и военните:

"Ако Мушараф не се оттегли, той ще се нуждае от военните, а това пък ще ги вкара отново в политиката. Това не е добър признак, и смятам, че е крайно време, армията да започне да се бори срещу тероризма, а не да се меси в политиката."

Армията - най-голямото предприятие

"Милитъри инкорпорейтид" - така наричат още армията в Пакистан, и съвсем не без основание, защото тя представлява едно от най-големите предприятия в Пакистан днес. Но това е само една от причините, поради която много пакистанци критикуват военните - другата е свързана с твърде вялата борба срещу тероризма и недостатъчните усилия, които полагат освен военните още и правителството и таните служби. Според Хасан Ризви:

"Човек може да си помисли, че тези терористични групи действат не на територията на Пакистан, а на съседен Афганистан. Все още управляващите и военните изпитват известни симпатии към терористите, тъй като смятат, че още могат да имат полза от тях. Откакто обаче тези групи се обърнаха срещу правителството, настъпи и известна промяна в отношението на политиците към тях."