Неостаряващият Волф Бирман

“За мен родината, това са приятелите, хората, ако щете дори познатите врагове, без които не може, - те също са част от родината.”

На 16. ноември 1976 г. телевизията и радиото на ГДР предават кратко съобщение: Волф Бирман се лишава от ГДР-гражданство. Съобщение без коментар - за държавните медии в ГДР прогонването на непокорния поданик не заслужава повече внимание. Процедурата, впрочем, е типична: първо великодушно го пускат на концертно турне в Западна Германия, после безцеремонно му затръшват вратата и не му позволяват да се върне у дома. Но тъкмо от този момент нататък славата на Волф Бирман още повече се разраства и то не само в официално отхвърлилата го ГДР, а и на Запад.

Западът, където започва новият живот на Бирман и Западът, който много преди това, през 1953 г. той доброволно е напуснал, за да живее в “социалистическа Германия” – без да подозира, разбира се, че социализмът на Улбрихт и Хонекер скоро ще започне да задушава неговата собствена, а и всякакъв друг вид свобода. Левичарските убеждения на Бирман не се променят, но тонът на текстовете и песните му става все по-заядлив и хаплив. Блюстителите на режима не могат да му простят най-вече това, че изобличава лъжите им и на всичко отгоре става любимец на все повече иначе уж благонадеждни верноподаници. Става все по-популярен, превръща се в нещо като източно-берлинското издание на Висоцки. След стихосбирката “Арфа на конци” и първата му плоча, издадена в Западна Германия, властниците в ГДР забраняват публикациите и концертните му изяви; забраната продължава повече от десетилетие.

“Не мога да се оплача, че ме разбираха зле, казва Бирман. Точно там е работата, че всъщност ме разбираха много добре. И точно затова и на Изток, и на Запад винаги съм имал истински приятели. И истински врагове. Между нас казано, има и лъжливи приятели, понякога те са дори по-опасни от лъжливите врагове.”

С предизвикателния език и предизвикателния си маниер Волф Бирман внася смут, поляризира мненията. Печели привърженици и си създава недоброжелатели. Впрочем, не само в ГДР, а и в Западна Германия. Лишаването му от ГДР-гражданство разединява интелектуалните среди в тогавашните две германски държави. Превръща се в един вид интелектуално-политически вододел: западните “леви” от Хайнрих Бьол до Гюнтер Грас и източните критици на режима, включая Криста Волф, Сара Кирш и Юрек Бекер се обявяват в негова защита, умерено-консервативните западняци и сработилите се с властта източно-германски интелектуалци одобряват изхвърлянето му от ГДР.

“Духовете се разделят. Разделят се и хора, които не обладават никаква духовност, да, те също се разделят. Конфликтът, който – със или без Бирман – си беше налице, осезаемо се изостри,” обобщава години по-късно Волф Бирман.

Конфликтът, сложил началото на края. Потъпканата “пражка пролет”, избуялите десетилетия по-късно протестни движения. “Със или без Бирман” системата на творческа и политическа несвобода в крайна сметка рухва. Бунтарството и будната съвест остават – неувреденият мотор, неповлияната от промените характеристика на човека с китара Бирман.

“Аз съм от тези, които обмяната на веществата в обществото не преобръща. От нея извличам меда и отровата, както и нектара си.”

През 1991 г. Волф Бирман е отличен с авторитетната литературна награда “Георг Бюхнер”; в благодарственото си слово той атакува бившите опозиционни групи в бившата ГДР; намира, че са били разядени от “метастазите на Щази”.

За 70-тия си рожден ден на 15 ноември Волф Бирман издаде нова книга под заглавие “Родина”. Намерил ли е, в крайна сметка, онова, което тъй декларативно назовава?

“Намерих отново много стари приятели, но и старите врагове ми останаха верни. Не мога, следователно, да се оплача, че ми липсва родина – в най-лошия и в най-добрия смисъл на тази дума.”

.