Неразрешееният проблем с бежанците

По време на посещението си в Мавритания миналата седмица германският външен министър Щайнмайер беше помолен за помощ, защото страната не издържа на наплива на бежнаци. 11 хиляди души са били заловени при опит да преминат от мавританското крайбрежие по вода към Европа. Повечето от бежанците идват от Сенегал, чиято граница с Мавритания е дълга 600 километра и е трудно контрилируема. Част от бежанците идват и от Азия. Откакто се засили контролът в испанските анклави Сеута и Меия в Мароко, бежанците се опитват да напуснат Африка през северномавританското пристанище Нуадибу.целта им е да достигнат до канарските острови. Бедна държава като Мавритания обаче няма нужната инфраструктура за подслон на заловените бежнаци, за индентифицирането им и връщането им обратно в родината. В Либия този проблем е още по-голям, стана ясно при визитата на германския външен министър в Триполи:

В действителност северноафриканските държави не са само транзитни за бежанците държави. Либия има 5,5 милиона жители и един милион бежанци. Така че страните, през които някога бежанците само са минавали, се превръщат все повече в тяхно постоянно убежище.

Ето защо спроед германския външен министър ЕС трябва да има пред вид, че:

Само общото стабилизиране на африканските държави, от които идавт бежанците, може да доведе до дългосрочно разрешение на проблема.

Това обаче не помага в краткосрочен план нито на бежанците, нито на африканските страни, които ги приютяват. Същото се отнася и до трите страни от ЕС - Испанияу Италия и Малта, които изпитват най-големи затруднения с бежанския поток от Африка. Предполага се, че само тази година в ЕС са пристигнали около 20 хиляди бежанци, което е много повече от 2005-та година.

Няколко предложения се обсъждат в момента в ЕС. Например: убежище за определено време и за определен брой имигранти, създаването на обще европейска зелена карта или пък общи правила за набирането на сезонни работници. Защото вярно е, че в страните от ЕС има известна нужда от селскостопански работници.

Едно от разрешенията би могло да бъде възприемането на испанския модел за легализиране на имигрантите в ЕС. Общо становище по този въпрос обаче няма. Германското правителство, например, е на мнение, че разрешаването на проблема с имигрантите трябва да бъде оставено в ръцете на националните правителства в ЕС. Освен това всяко легализиране на бежанците привлича нови. В същото време е ясно, че не бива да се позволява на трафикантите на хора да рискуват живота на хиляди души, прекарвайки ги по море със стари и претъпкани кораби. Две са посоките, в които би трябвало да се работи- укрепване на новосъздадената европейска гранична агенция Фронтекс и стимулиране на северноафриканските държави към по-силен граничен контрол.

Към това се стреми и започналата в Триполи конференция, на която ЕС и северноафриканските страни търсят най-добрите възможности за сътрудничество по между си.