Нервотрошачка дава тон на Мондиала

Футболисти, зрители и репортери са изпаднали в паника. За мнозина настроението на Мондиала пада под нулата и този път не поради загуби или лоша игра на любимия отбор. Убиецът на атмосферата се казва вувузела.

Негодуванието на феновете бележи нови връхни точки. Стотици хиляди се борят в интернет за забрана на късащия нервите оглушаващ рев на вувузела. Някои чисто и просто изключват звука на телевизора. В Южна Африка тапите за уши вече са на привършване. Шефът на ФИФА Блатер си прави оглушки, заявявайки, че домакинството на световното първенство е било предоставено на континент с друга култура.

От света | 10.06.2010

Светът е изнервен от рева на вувузела

„Много се извинявам. Но аз мразя вувузела”, заявява португалската звезда Кристиано Роналдо. Вече почти няма зрителски емоции. Няма ги възклицанията, аплодисментите, освиркванията и възторжените песни. Всичко потъна в това монотонно бучене. На страниците на испанския вестник „Марка” един колумнист писа: „Не мога повече. Вувузелите ще ликвидират всички ни. Вече гледам само без звук.” Сходно отчаяние се шири и сред над двеста хиляди германски фенове, които в инициатива по интернет подписаха петиция в стадионите на Мондиала да бъдат забранени ужасяващите пластмасови тромпети.

Argentinien bei der Fußball Weltmeisterschaft in Südafrika

Не само африканците надуват вувузела

Част от африканската култура

Едно е сигурно. Със 130 децибела на стадиона Мондиал 2010 е най-шумното световно първенство на всички времена. Само стартиращ самолетен двигател предизвиква повече шум. Но един футболен корифей смята, че колкото по-оглушителна е алармата, толкова по-добре. „Ние имаме нужда от вувузелите и техния огромен джангър”, казва бразилският треньор на южноариканския отбор Карлос Парейра. Тези „инструменти” отдавна са интегрирани в неговата тактика.

„Надувайте тромбите с пълна сила. Те са нашият 12-и играч,” апелира Парейра.

След оплаквания от страна на ред телевизии, а също и много футболисти Организационният комитет на Мондиала за пръв път не изключва евентуална забрана на вувузелите. Това е капитален обрат, тъй като дълго време край Нос Добра надежда критиките срещу пластмасовите тромпети биваха категорично отхвърляни като евроцентристка атака срещу южноафриканската (футболна) култура. Най-вече чуждестранни критици биваха упреквани, че не провяват разбиране за своеобразието на Африка.

Последвайте ни!