''Не бутайте гетото, а направете тоалетни''

Йожеф Фаркаш е един от жителите на парижкото предградие Ла Самаритен. Неотдавна бедността в роднината му го накарала да имигрира във Франция. В Румъния той не можел да си плаща данъците, поради което властите му отчуждили къщата и Йожеф и семейството му останали на улицата.

Новият му живот край Париж обаче не изглежда много по-розово. Ла Самаритен е бедняшки квартал и там цари пълна мизерия. Местните власти дори искат да разрушат предградието, смятано за най-старото гето в страната. Ако това се случи, Йожеф отново може да се окаже на улицата. Според френски правозащитници, принудителните изселвания дори вече са започнали - в края на миналата седмица.

"Хората, които живеят тук, искат друг живот", казва румънецът от името на останалите обитатели на гетото. Повечето от тях са роми от Западна Румъния - също като Йожеф. "Те искат да останат във Франция - да ходят на училище и на работа, да си намерят истинското място в живота. Те не искат да ги гонят", допълва той.

Може да има и други решения

Предградието Ла Самаритен се намира непосредствено под една магистрална естакада и няма вид на място, за което би си заслужавало да се бориш. Из боклуците край паянтовите бараки обикалят плъхове, но въпреки това живеещите там близо 300 роми искат да останат. Това е единственото място, на което имат подкрив над главата.

Заедно с други роми, Йожеф Фаркаш е подготвил петиция за запазването на квартала. Досега тя е подписана от 37 000 души. "Ако кметът наистина ги прогони оттам, те ще трябва да останат на улицата", казва архитектката Фиона Мидоуз, която участва в една инициатива за намирането на друго решение на проблема: "Стигне ли се дотам, тези хора ще се заселят в ново гето и нищо няма да се промени. Ромите ще продължават да тънат в мизерия", убедена е тя.

Хората от инициативата, към която спадат различни неправителствени организации, активисти и едно училище по архитектура, са на мнение, че гетото не трябва да бъде разрушено. Те са убедени, че много по-добре за всички би било, ако условията на живот в Ла Самаритен бъдат подобрени. А това означава да се построят санитарни възли, както и да се въведе принципа на нормалното събиране на боклук. От инициативата са убедени също така, че хората, живеещи в гетото, трябва да получат адресна регистрация. Така децата биха могли да ходят на училище, а родителите им да си намерят работа. Кварталът дори би могъл да се превърне в модел за интеграцията и на останалите роми във Франция. "Ла Самаритен би могъл да покаже как може да се реши един общоевропейски проблем", казват инициаторите, които вече са стартирали свой проект.

"Нашата цел е да подкрепяме жителите на гетото в рамките на нашия проект за около две-три години, за да могат после сами да си изкарват прехраната, за да станат "нормални европейци" и, разбира се, след време да могат да напуснат тези мизерни условия", казва Фиона Мидоуз.

Паскал Делану, епископ на Сен Дени, също е сред хората, подкрепящи инициативата. "Гонят ромите от Ла Самаритен само защото обществото ни не разполага с трайни решения, които да зачитат достойнството на хората. На какво прилича това?", написа той преди няколко дни в едно публично обръщение. "Каква е ползата от това лошите условия за живот да бъдат допълнително влошавани?", пита още той.

Само защото са роми?

Франция многократно е била критикувана заради твърдата си политика спрямо живеещите в страната роми, чийто брой е близо 20 000. ЕС също е отправял упреци към Париж. Независимо от това френските власти на няколко пъти разрушаваха ромски селища и екстрадираха хиляди хора. Макар че ромите са граждани на държави от ЕС, властите могат да оправдаят мерките си с аргумента, че пришълците представляват бреме за местните социални грижи.

Голяма част от французите вкарват всички роми в една рамка: според тях, това са онези безработни чужденци, които просят с децата си по улиците. Подобни негативни стереотипи се задълбочават допълнително от съобщения за криминални престъпления сред жителите на ромските селища.

"Според мен, проблемът би се решил след като ромите осъзнаят факта, че имат права", казва френската активистка Евелин Перин. Тя добавя: "На тях точно това не им е ясно."

Засега Жил Пу - кметът комунист на град Корньоф край Париж, към който административно спада и предградието Ла Самаритен - отказва да премисли плановете си за разрушаване на селището. Той признава, че е взел решението си след много колебания. Той се аргументира с това, че кварталът е нехигиеничен и представлява извор на несигурност. Жил Пу смята, че решение на проблема би трябвало да намери държавата, а не местните власти.

Един-единствен служител на кметството се застъпва за ромите от гетото край Париж. Става дума за градския съветник Махди Бутежме. "Отношението към хората от квартала би трябвало да бъде по-добро. Условията там трябва да са по-добри от тези, които им предлагахме досега", казва той. Според него, властите нямат право да им отказват нормални условия на живот само защото са роми.