1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Не е ли Барадей прекалено отстъпчив пред единствената атомна сила в Близкия изток?

8 юли 2004

Ключът към създаването на безядрена зона в Близкия Изток се намира в ръцете на Израел

https://p.dw.com/p/AsYP
Израел е единствената атомна сила в Близкия Изток
Израел е единствената атомна сила в Близкия ИзтокСнимка: ap

Мохамед ел Барадей безуспешно се опитва да спечели Израел за превръщането на Близкия Изток в зона, свободна от атомни оръжия. При посещението му в Израел , домакинът отказа да се дистанцира от досегашната си линия на поведение и да признае онова, което отдавна е известно на света - че Израел е атомна сила и то единствената в региона, която притежава няколко стотин атомни бомби.

Вместо това израелците все повтарят стария си аргумент, че не били първите, които ще въведат атомни оръжия в региона, сочейки към Иран. Доколкото може да се вярва на израелските съобщения за печата, Барадей даже проявил известно разбиране по отношение на израелските аргументи за сигурност.

Тъкмо това обаче е трудно разбираемо. Строежът на първия израелски атомен реактор в Димона - започна с френска помощ и американско благоволение - още през 1958 година. По време, когато Израел беше все още тясно свързан с режима на иранския шах, който значително по-късно стигна до идеята да строи атомен реактор в Бушер, за което се обърна за техническа помощ към Германия. Следователно, каквото и да е правил и да прави Израел в ядрения сектор, то никога не е било реакция на ставащото в Иран. По-скоро обратното е вярно: израелските действия бихо могли да послужат на Иран като извинение за неговата програма. В Техеран обаче държат да подчертаят, че собствените им усилия служели само на мирни цели. Все пак Иран - за разлика от Израел - отдавна вече се е присъединил към споразумението за неразпространение на ядрените оръжия, а през миналия ноември Техеран подписа и допълнителния протокол към споразумението, макар и под натиск от страна на ЕС.

Затова пък Израел никога не се е присъединявал към споразумението, нито пък се чувства под натиск да го стори сега. Самият ел Барадей се опитва твърде колебливо да повлияе на Израел в това отношение и твърди, че не разполагал със средства за оказване на натиск над Ерусалим, поради което можело да се разчита единствено на проявите на добра воля на израелското правителство. А тъкмо те липсват - по обясними причини.

При създаването на безядрена зона в региона на Близкия Изток действително би било нещо много желателно, макар и да е насочено най-вече срещу Израел. Либия официално прекрати намеренията си в тази област, в Ирак до момента не са намерени никакви доказателства за наличието на ядрени оръжия, а Сирия - противно на някои периодически отправяни от страна на Израел обвинения - е твърде отдалечена от подобна цел. Единствено Иран би бил - от технологична гледна точка - в състояние, да разработи атомни оръжия. При подобна ситуация в Близкия Изток, атомните оръжия едва ли могат да донесат някакво предимство за Израел, особено пък, когато той упорито отрича наличието им. Сплашващ ефект може да се постигне само с помощта на нещо, което съществува. В конфликта с палестинците атомните оръжия са безполезни. С Египет и Йордания са сключени мирни договори, другите две съседни страни - Сирия и Ливан - не представляват опасност. Ирак, Либия и Саудитска Арабия - също не представляват потенциален противник на Израел. Следователно остава само Иран. Техеран обаче едва ли може да си позволи някакви солови акции срещу Израел. Тъкмо обратното: Той се чувства застрашен от Израел. В името на мира в целия регион би било много полезно, ако тези сценарии за заплаха бъдат неутрализирани. Ключът към това се намира в ръцете на Израел.