"Не само е наложително, но е и възможно да променим имиджа на България"

В статията си писателката приканва българското общество да промени имиджа на страната си в чужбина, като се дистанцира от шепата хора, които са виновни за този имидж и като придобие едно ново чувство на лично достойнство. Емануил Видински разговаря с нея.

Г-жо Дьор, във вашия текст говорите за Кампания, която да въздейства върху съзнанието на хората и която да бъде подета от различни медии. Какво точно имате предвид?

"Като начало да се създаде възможност на българите да осъзнаят собственото си достойнство. Това разбира се не е нещо дотам конкретно, та да може да се състави списък, по който да се работи в тази насока, а е по-скоро едно предложение към хората да се вгледат в себе си и да си дадат сметка какво правят и защо го правят."

А как си представяте една подобна кампания на практика?

"Изпратих моята статия на 12-те най-важни български периодични издания и ясно заявих, че бих искала да информирам и германската общественост за тази кампания."

Която се опитва да постигне какво?

"Ще ви дам един пример. Шефът на ДАНС каза, че в неговия списък фигурират 8 000 души, което за страна с население от близо 8 милиона е просто прекалено малко, така че цялостният имидж на България в чужбина да бъде свеждан до престъпните деяния на тези хора.

Ще ви дам и друг пример: прочетох в един вестник, че на остров Корсика една луксозна яхта с германски туристи е била нападната и са били откраднати 100 000 евро. Сега представете си ако това не беше Корсика, а България. Какво би се случило и как би се възприела цялата тази случка? Какво означава това? Според мен България и Румъния изпълняват функцията да се отнема вниманието от проблемите в по-старите страни-членки на ЕС, защото нещата в България далеч не са толкова страшни, колкото се представят в чужбина. Поради тази причина говоря в статията за наложителността от ясно разграничение между мутрите, новобогаташите и останалата част от населението и това разграничаване трябва да се прави както в самата страна, така и извън нея. От години се опитвам, включително и с романите си, да обясня на германците, че България е много повече от една евтина туристическа дестинация."

Какво обаче си обещавате от тази кампания? Какво би променило това? В страната и особено извън нея? Как?

"Смятам, че имиджът на България не само трябва да се промени, но той може да се промени. Лично аз имам конкретна визия: искам с малкото, което мога, да допринеса за това, така че българското Черноморие да се превърне в трайна и стабилна дестинация на европейските туристи. Знам, че тази година ситуацията беше тежка, знам го добре, защото живея там. Но освен ангажимента на отделните хора, нужна е и волята на медиите и на политиците.

Качествените общества имат нужда от качествени хора. Тях ги има достатъчно в България, това, което трябва да се направи, е те да не са изолирани, а да са свързани едни с други."

Не се ли страхувате, че подобна кампания за вдигане самочувствието на българина и осъзнаването на собствената значимост може да поеме в посоката на един грешен национализъм?

"Какво означава национализъм? Аз говоря в случая на първо място за лично самочувствие, за осъзнаване на личните достойнства. Познавам много хора, които се срамуват от това, което се пише за България в чуждестранните медии и това обикновено са именно тези хора, които няма от какво да се срамуват. Моята статия е израз на собствената ми безпомощност да се ангажирам за нещо, за което ми е нужна по-голяма подкрепа. За мен България е възможност да се провери способността ни да погледнем действителността и собствените ни ценности в очите."