Никой не плаче за наемниците

От деветдесетте години насам частните фирми, занимаващи се с въпросите на сигурността, навлизат все по-мощно на пазара. Защото техните наемници могат да бъдат изпращани дори там, където никой политик не би посмял да прати редовна войска. Досега обществеността знае най-вече за дейността на американската фирма Блекуотър, чиито служители на няколко пъти проявяваха такова пристрастие към здравите престрелки, че първо правителството във Вашингтон се принуди да ги изтегли от Ирак, а после фирмата дори се прекръсти на ИксИ – заради пострадалия си имидж.

Наемниците умират далеч от светлината на прожектора

В Ирак нещата се поеха от друга частна компания – Трипъл Канъпи. Такива фирми по поръчка на правителствата поемат задължения, които са под държавен контрол от ХVІІ-ти век насам, тоест – откакто войните бяха окончателно одържавени. Например: военното подсигуряване на правителствени сгради и важни инфраструктурни обекти, ескорт на важни конвои, обучение на войници и полицаи или пък лична охрана за високопоставени политици.

Особено в западните страни обществеността постепенно оттегля подкрепата си за военни намеси в далечни страни, така че правителствата все по-често са принудени да наемат частни фирми. За тях работят бивши военни, сред които все по-често попадат и германци. Тези бивши бойци от Бундесвера постъпват не само в задокеански фирми, но и в германски компании като Претория от Билефелд, например. Според Германското сдружение на охранителните фирми близо 3 000 германски наемници се подвизават в Средния и Близък Изток, а в Африка броят им е около 1 000.

Най-голямо търсене има за бивши десантчици, военни полицаи и елитни барети. В Ирак, например, тези наемници поемат задачи, свързани с огромен риск. Сметката е много проста. Когато загинат редовни войници – както например през 2004 година, когато двама германски военни полицаи бяха убити в Ирак, докато извършваха охранителна дейност за посолството на страната в Йордания – обществеността и медиите в Германия реагират много емоционално. Когато обаче при същата операция загинат наемници – никой не се интересува. Наемниците умират далеч от светлината на прожектора, не се появяват в никакви статистики и не нанасят колатерални щети на политиката.

Кой контролира наемниците?

На пръв поглед те са идеалните войници на Запада в така наречените „нови войни”. В същото време обаче тяхната дейност поставя под въпрос монопола на държавата върху употребата на сила. Тъй че закономерно се появява въпросът: Кой контролира фирмите за наемни войници? Ако политиката не реагира своевременно на това предизвикателство, съществува опасността след петнайсетина-двайсет години някъде по света да се водят истински войни между армии от наемници, в чиито редици се бият и германци. Тъкмо днес, във времената, когато става ясно до какви катастрофи може да доведе липсата на контрол над финансовите пазари, политиката трябва да се замисли за контрола над въоръжените частни лица.