Никола Саркози на посещение в Москва

Във времето, когато в Берлин канцлерът се казваше Герхард Шрьодер, а от Париж френската държава управляваше Жак Ширак, руският президент Владимир Путин успя да всее раздор сред западните държави. Русия, Германия и Франция земаха единна позиция по почти всички външнополитически въпроси, било то относно войната в Ирак или относно взаимоотношенията със страните в Средна и Източна Европа. Дипломати окачествяваха това развитие като утвърждаване на оста Париж-Берлин-Москва. В САЩ, във Великобритания, а и в Полша се гледаше с неприязън на тесните отношения между тези три държави.

След смяната на политическото ръководство в Берлин и Париж тройната ос бе пречупена. Германската канцлерка Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози побързаха да затоплят отношенията на страните си със САЩ, а на Русия започна да се гледа по-критично, най-вече заради липсата на демократични структури. Опозиционните сили в Русия са практически без значение и без каквото и да било влияние. Същото важи за електронните медии. Убийствата на политически опоненти или разследващи журналисти като Анна Политковская остават неизяснени.

Само преди няколко месеца Путин заяви, че Франция е най-важният стратегически партньор на Русия в Европа. Сметката му обаче не излезе. Френският държавен глава проявява склонност да сътрудничи по-скоро с опонентите на Кремъл. Той покани в Елисейския дворец украинския президент Виктор Юшченко и се срещна с чешкия министър-председател Мирек Тополанек. Постара се да затвърди отношенията си и с грузинския държавен глава Михаил Саакашвили, а в понеделник посрещна полския си колега Лех Качински. Още преди това Саркози посети Унгария, откъдето призхожда баща му, а в рамките на посещението си в България заяви, че самият той е половин източноевропеец. Същевременно Саркози разкритикува Москва, твърдейки, че Русия затруднява търсенето на решения за сериозните световнополитически проблеми. Конкретно Саркози има предвид косовския въпрос, както и подкрепата, която Кремъл оказва на Техеран.

До противоречия между Москва и Париж се стигна и през август, когато Владимир Путин направи опит да осуети назначаването на французина Доминик Строс-Кан за директор на Международния валутен фонд. В крайна сметка френският президент успя да осъществи плановете си.

С оглед на всичко това срещата между Путин и Саркози се очертава да е изключително интересна. Още повече като се има предвид, че по отношение на външната си политика Русия насочва поглед към Азия, не на последно място заради огромната нужда на растящия азиатски пазар от енергийни доставки. Същевременно Русия ще се опита да затвърди позиците си във всички бивши съветски републики. Не бива да се пренебрегва и икономическия ангажимент на руските олигарси в икономиките на Сърбия, Черна Гора и България.

След като, благодарение на високите цени на природния газ и петрола, Путин успя да напълни държавната хазна, руската дипломация се завръща бавно, но сигурно на световната политическа сцена.