Нищо ли не научи светът след "Леман брадърс?
Ето че отново изплува лошата дума "война на валутите". Това понятие ни връща към една мрачна страна в световната икономика, към времето на Голямата депресия в Америка в началото на 1930 година. Години наред важните търговски нации целенасочено девалвираха валутите си, за да се предпазят от американския вирус. Стоките им трябваше да станат по-евтини, за да се продават по-добре в чужбина. И тъй като всеки мислеше само за себе си, девалвацията и други фактори неминуемо доведоха до голямата глобална икономическа криза. Последиците от нея са известни. В днешната обвързана световна икономика подобен егоизъм не води доникъде. Поне след краха на "Лемън брадърс", когато финансовите пазари се разтресоха, най-големите икономически нации се събраха и се опитаха заедно да предотвратят най-лошото. За съжаление, от бившето сътрудничество на "кризисната пожарна команда" под името Г20 не остана почти нищо. Днес отново всеки се бори само за себе си.
Прибързани прогнози
Въпреки това всеки е склонен прибързано да говори за валутна война. Както стана миналата седмица, когато китайската емисионна банка на два пъти девалвира китайския юан. Това обаче не е новост. И се повтаря редовно. Така беше през есента на 2010 година, когато финансовият министър на Бразилия предупреди за опасността от война на валутите, разбира се при други обстоятелства. Навремето бразилската валута губеше от стойността си спрямо долара. И предупреждението беше отправено към Федералния резерв на САЩ, който изкуствено поддържаше ниски стойности на долара, за да насърчава износа на американските фирми. Така стана и две години по-късно, когато Япония наводни пазара с йени и по този начин отслаби валутата си. А най-пресният пример е ЕЦБ. Гигантската ѝ програма за изкупуване на държавни облигации имаше за цел да подтикне инфлацията. А това може да стане най-добре с отслабена валута. И ето че еврото междувременно е далеч от някогашните си най-високи стойности. Целта беше постигната, а жертвата в този случай бе Швейцария с нейния силен франк.
В общия кюп винаги някой страда
Старите хора казват: "Не си играй с камъни, когато си в стъкларски магазин!" Така става, когато всички се опитват с една и съща рецепта да задвижат икономиката си. А именно - с разхлабена парична политика. Наводняваш пазарите с пари и държиш лихвите около нулата. Когато обаче всички залагат на девалвацията, желаният ефект се изпарява за кратко време. Тогава предприемаш други мерки и капсулираш пазарите си. По този начин войната на валутите бързо може да се превърне в търговска война. Това е като наркотик. Когато подложиш пристрастените (в този случай народните стопанства) на терапия (разбирай: изгледи за вдигане на лихвите), започват болките. Важните актьори, например Г20 трябва да намерят общ път и да координират политическите мерки в паричната политика. Защото никой не може да победи в сегашната надпревара. Тя по-скоро подготвя почвата за една нова световна финансова криза. Нищо ли не научи светът след "Лемън брадърс"?