Новата европейска конституция заслужаваше да и се направи повече реклама

От седмици насам французите дебатират около европейската конституция, в Германия разговорите около нея се задържаха за около един едн – благодарение на вчерашното гласуване в Бундестага. Не че германците са по-добрите европейци - не, просто те предпочетоха по- лесния път. Това пък се дължи не само на германската конституция, в която не е предвидена възможността за провеждане на референдуми. В крайна сметка можеше конситуцията да стане предмет на обсъждане и без референдум. Та нали става дума не за някакъв си международен договор биз значение, който след подписването да бъде чисто и просто забравен.

Само че кратката поява на интерес, който беше предизвикан при приемането на конституционния текст преди една година, бързо отшумя и така и не се появи повторно – поне до днес. С известна досада навсякъде се повтаря паролата , че договорът е изгоден за 80-те милиона германци, защото им дава по-голяма тежест при взимането на решения и гласуванията в ЕС, както и това, че чрез конституцията ЕС остава дееспособен. Ако поне това редуцирано по съдържание послание беше достигнало съзнанието на повечето германци – това вече щеше да е успех. Вероятно обаче, случаят не е такъв, защото федералното правителство така и не положи сериозни усилия за да популяризира конситутцията, а тя е толкова комплексна, че това не е възможно да стане просто между другото и без специални усилия.

Но за какво и да ги полагат? По отношение на Маастрихтските критерии германците и без друго обичат да се демонстрират като отличници. Само дето равнодушието трудно се съчетава с подобна представа. Човек изпитва почти благодарност пред онези депутати, които подкрепени от някои специалисти по конституционно право поне повдигнаха въпроса, дали отношението между национално и европейско право - според новата конституция – е правилно балансирано. Оправдано възражение, с което в скоро време ще се занимае и Федералния конституционен съд. За съжаление, дискусиите и по този повод, бяха изтикани по-скоро на заден план с аргумента, че никой не би желал връщането към злополучния договор от Ница. Така всеки дебат на практика бива бързо прекратяван още преди да е започнал.

Като цяло тишината около новата – наричана от мнозина историческа конституция - е твърде странна. Канцлерът се застъпи за нея във Франция лично, у дома си – обаче мълчи. Не е ли обаче неправилно, конституцията да се дискутира само с онези, които имат възражения и несъгласия с нея? В крайна сметка повочето германци така и не знаят, какви предимства, но и какви недостатъци крие . Кой изобщо е добре запознат с онова, което е записано в нея?

Според германската конституция не е предвидена възможността за провеждане на референедум. Естествено, че един референдум има тъмни страни – той твърде лесно може да се превърне в гръмоотвод за вътрешнополитически недоволства. Огромното предимство на едно допитване обаче би се състояло в това, че поне някалко милиона германци щяха да си напавят труда и да се запознаят с конституционния текст. Тогава те щяха например за знаят, че в бъдеще ще е възможно да се задвижват законодателни инициативи, за които се съберат един милион подписи на граждани на ЕС.

Ако конституцията действително е такова огромно завоевание, за каквото се представя, то нямаше да е погрешно да и се напрви и малко повече реклама. Всички ръководители на ЕС вкупом се оплакват, че конституцията не била стигнала още до сърцата на европейските граждани. С манталитета, който беше демонстриран в Германия по повод европейската идея, подобно нещо едва ли можеше да стане.