Новата линия на метрото в Кьолн и археологията

Много нови изводи за науката, няколко изненади, а също така и редица археологически колатерални щети: така гласи досегашната равносметка за мега-разкопките в центъра на Кьолн. От над две години строителите на метрото копаят ново трасе в протежение на 4 км от Кьолнската катедрала, успоредно на река Рейн към южните квартали на историческия стар град. И в повечето случаи те копаят под останките от двайсет века история на селището. Ала навсякъде по местата, където спирки или шахти преминават през земните пластове, в действие влизат учените с лопати, шпакли и четчици.
С разкопките на близо 30 хиляди квадратни метра и 150 хиляди кубика историческа кьолнска почва, градът се нарежда наред със строежа на метрото в Атина и разкопките край Гран Лувър в Париж сред трите най-крупни подобни проекта в старите градове на Европа. Бюджетът е 15 милиона евро с участието освен на строителите и на стотина археолози, обяснява завеждащия строителството Маркус Трийр.
Някои земни пластове с находки трябвало да бъдат циментирани за стабилизиране и по този начин са “кауза пердута” за археологията. Неизбежни са и сондажите през основите на старата крепостна стена. Все археологически поражения и неизбуежни колатерални щети, обяснява проф. Хансгерд Хеленкемпер, директор на Кьолнския институт за подпочвените паметници на културата. Така например при разкопките е трябвало да се отчетат и нуждите на кьолнските карнавални шествия. Все пак находките, по преценката на археолозите, след приключването на работите към края на 2009 г. ще напълнят около 10 хиляди сандъци.
В тях ще има безброй парчета от амфори. Надписите по тях, които за щастие са се съхранили в тинята на древноримското речно пристанище, доказват, че по долното течение на Рейн са били доставяни рибни сосове от Мароко в испански делви. Това също е доказателство за добре функциониралите икономически връзки, както и намерените наблизо тонове черупки от стриди. Сред дървените останки от древноримска фабрика за производство на каменни табели за писане бе открит дори и човешки скелет. Погребан бедняк, предполагат археолозите. Така в наши дни научната мисъл използва обстоятелството, че кьолнските римляни са използвали пристанището си някъде от средата на първото столетие след Христа, се използвали пристанището си и като сметище. Средновековна манифактура за изработването на гребени и уникалната досега находка – работилница за шлайфане на планински кристали свидетелстват, че през Средновековието Кьолн е бил икономически процъфтяващ град.