Новата лява партия в Германия – възникване и преспективи.

� подробности от Бернд Греслер.

След като с гръм и трясък се оттегли от постовете председател на ГСДП и финансов министър в първото правителство на Герхард Шрьодер, Оскар Лафонтен прекара шест години в политическа изолация. Когато обаче Шрьодер и социалдемократите изгубиха провинциалните избори в Северен Рейн-Вестфалия и канцлерът оповести, че ще търси предсрочни избори за Бундестаг, 61-годишният политик реши, че неговият час отново е настъпил. От трибуната на булевардния вестник Билд Лафонтен заяви, че е готов да се кандидатира за депутат в следващия парламент. И то не от името на ГСДП, а за една нова и още по-лява партия. Лафонтен каза, че иска да защитава интересите на онези, които са засегнати от политиката на Шрьодер:

“Това са работниците, пенсионерите и безработните. На работниците ми режат заплатите, на пенсионерите – пенсиите, на безработните – помощите. Ето защо една голяма част от народа има нужда свое ново представителство в Бундестага.”

Предложението на Лафонтен отприщи истинска лавина, за която има още благоприятни условия: недостатъчното време до предсрочните избори и потиснатото настроение в страната. Ето как възникна коалиция, която инак не би била възможна. Единият участник в тази коалиция е силната предимно в Западна Германия Изборна алтернатива за труд и социална справедливост. Това е конгломерат от леви синдикалисти, работници от сдруженията на християнските професионални организации, разочаровани членове или симпатизанти на ГСДП, и избиратели, които искат да дадат протестен вот. В Алтернативата членуват досега 8000 души, броят им обаче непрекъснато расте и на изборите за провинциален парламент в Северен Рейн-Вестфалия новата партия набра 2,2 % от гласовете. Вторият участник в коалицията е източногерманската ПДС, наследница на бившата компартия в бившата ГДР, която е добре организирана и дисциплинара, а в Източна Германия на всички избори от 1990 година насам взима над 20 процента. В ПДС членуват 60 хиляди души, повечето от които са стари членове от комунистическо време. Шефът на СвДП Гидо Вестервеле смята, че тази коалиция, която в допитванията вече изпревари неговата собствена партия, е олицетворение на ретроградността:

“Аз смятам, че тази Лафонтенова ПДС трябва да бъде атакувана без недомлъвки. Защото тя не е нищо друго освен старата структура на Комунистическата партия и най-вече – защото ще съсипе работни места в Германия. Тази партия не помага на работниците, тя вреди на техните собствени интереси.”

Мнозина избиратели обаче мислят друго. Онова, което Лафонтен нарича “алтернатива на широката неолиберална коалиция”, печели все по-голяма подкрепа. Партията обещава, че чрез преразпределение отгоре надолу ще успее да съхрани социалната държава и ще разкрие нови работни места чрез държавни инвестиционни проекти. Различните агенции дават на новата Лява партия между 10 и 13 процента от гласовете на бъдещите избори, а това означава, че тя ще излезе на трето място след ХДС и ГСДП. На извънредния конгрес на ПДС шефът й Лотар Биски с удовлетворение констатира:

“Политическото сътрудничество между Алтернативата и ПДС упражнява привлекателна сила както на Запад, така и на Изток. Това е и първият резултат от нашето взаимодействие, скъпи другарки и другари.”

А Клаус Ернст, синдикалист, който дърпа конците в Алтернативата за труд и социална справедливост, мобилизира собсвените редици за едно бъдещо сливане с другарките и другарите на Изток:

“Тук е мястото на една многто важна истина: в подобни ситуации е по-добре да действаме с общи сили, отколкото поотделно. Когато ние на Запад станем толкова силни, колкото е ПДС на Изток, тогава вече никой няма да може да ни мръдне. Ето защо трябва да стартираме този проект.”

И в едната, и в другата партия имаше и критични гласове срещу сътрудничество, които прозвучаха на извънредните конгреси. Ръководствата обаче отхвърлиха критиката, говорейки за уникален исторически шанс. С други думи: за влизане в Бундестага, след което в срок от две години партиите трябва да се слеят. За да могат да бъдат избрани в парламента, политици от Алетернативата като Оскар Лафонтен например трябва да сторят нещо, от което досега се пазеха като дявол от тамян: да се включат в листите на ПДС. Освен листите, бившата компартия на бившата ГДР предоставя още готова програма и финансови средства за предизборната кампания. Тя се отказва и от името си, което на Запад предизвиква смут, и занапред ще се нарича Лявата партия. ПДС е готова да плати тази цена за нещо, което не успя да осъществи през последните 15 години: да пусне корени и в Западна Германия. Вярно, че в Източна Германия местните партийни организации си извоюваха поне една отстъпка: заедно с името Лявата партия, за успокоение на клиентелата, ще се изписва и старото ПДС.