Нова партия със стари цели – обединението на левицата от Източна и от Западна Германия

Новата левица всъщност съвсем не е толкова нова. Защото като фракция в Германския Бундестаг тя фактически съществува от близо две години и вдигна през това време немалко шум. Дебатите за минималната работна заплата, помощите за безработни, намаленията на пенсиите или участието в бойни действия зад граница станаха по-остри или изобщо за пръв път попаднаха в дневния ред. Защото става дума изцяло за теми, които засягат голям брой хора, все по-нарастващата популярност на левицата не е учудваща.

Това би трябвало да накара останалите политически сили да се позамислят. Независимо от годността на моделите на социалистическата политика за всекидневието. Тъй като левите около бившия председател на ГСДП Оскар Лафонтен и риторически не по-малко надарения бивш комунист Грегор Гизи със своята смесица от прагматизъм и популизъм заеха онези политически ниши, които зейнаха в онези празноти, които оставиха най-вече социалдемократите с тяхната смяна на парадигмите през седемте години на управлението на канцлера Герхард Шрьодер.

Така наречената “Агенда 2010”, т.е. радикалното финансово влошаване на нещата за повечето безработни, получаватели на социална помощ и пенсионери, бе рожденият час на западно-германската “Изборна алтернатива труд и социална справедливост”. Тази новооснована от разочаровани социалдемократи и синдикалисти нова политическа сила се превръща в политическата платформа на Оскар Лафонтен. Заарландският франкофон Бафонтен никога нямаше да встъпи в редиците на източно-германската регионална Партия на демократичния социализъм ПДС с нейното комунистическо-сталинистко минало. В новите дрехи на обединената левица тази стъпка бе много по-лесна.

8,7 процента на изборите за Бундестаг 2005 г. бяха предупредителен изстрел за политическата конкуренция, посрещнат при това със смайваща безпомощност. Най-късно след първото влизане в западно-германски парламент след изборите за местни депутати в града-провинция Бремен преди 5 седмици останалите партии се посъбудиха. Този пробив е като скъсване на дига, който може да бъде доказан не само с изборните резултати, а и с дурги цифри. Така например при актуална анкета на демоскопския институт Форса по задание на масовото издание “Билд Цайтунг” всеки четвърти западно- и всеки втори източно-германец би могъл да гласува за левицата.

Колко стабилна е новата партия ще си проличи на следващите избори за Бундестаг 2009 г. За това кратко време трябва да бъде разработена новата програма т.е. теоретическата основа за практическата политика. Че в идеалния случай тази политика ще трябва да се реализира посредством участие във властта, по този въпрос ръководният екип на новата левица не остава място за съмнение. Там, където до 1989 г. се издигаше стената, от 6 години насам управлява червено-червена коалиция. При това левицата с бързи темпове преодоля опасенията, защото фактическите принуди на политическия живот не оставят място за авантюри и експерименти. Както изглежда това бе тотално пренебрегнато на федерално равнище. Само така могат да бъдат обяснени продължаващите алергични реакции.

Току що преизбраният председател на германските либерали Гидо Вестервеле бърка много, провъзгласявайки, че бил против “реанимацията на този гнил труп”. С което има предвид демократичния социализъм. В действителност последният никога не е бил мъртъв. Точно обратното: от германското обединение през 1990 г. насам той никога не е бил по-жив от сега, след обединението на левите от изтока и от запада.