НОВИНИ

Палестинският президент Махмуд Абас пристигна в САЩ за участие в международната конференция за Близкия Изток, започваща във вторник под егидата на американския президент Джордж Буш. Желанието е, Анаполис да доведе до прилагане на международните резолюции, т.нар. "пътна карта" за мир, арабската мирна инициатива и виждането на президента Буш за две държави- Израел и Палестина, заяви Махмуд Абас. На конференцията в Анаполис, щата Мериленд, освен Махмуд Абас и израелският министър-председател Ехуд Олмерт, ще участвуват представители на около 40 държави, включително и министри от Арабската лига. Задача на конференцията е да съживи Близкоизточния мирен процес с цел създаването на палестинска държава. Това е и най-голямото дипломатическо усилие на администрацията на Джордж Буш в израелско-палестинския конфликт.

Френският президент Никола Саркози пристигна на първото си официално посещение в Китай. В Пекин тази вечер Никола Саркози ще вечеря с китайския президент Ху Цзинтао, а после ще държи реч пред Френската търговско-промишлена палата в Китай. Официалната церемония по посрещането на Саркози ще се проведе утре. По време на тридневната си визита в Китай Никола Саркози ще обсъди енергийни въпроси, въпроси свързани с опазването на околната среда, иранската ядрена програма, ситуацията в Дарфур и Мианма. В официалната делегация се включени седем министри и държавни секретари, както и 40 представители на френската индустрия. Очаква се по време на визитата да бъдат подписани споразумения за сътрудничество в ядрената енергетика и въздухоплаването.

Кевин Ръд, лидерът на австралийската Лейбъристка партия, която спечели вчера парламентаринте избори в страната, обеща страната да има в най-скоро време ново правителство. Правителството ще положи клетва много скоро, след първото заседание на новия парламент, което ще бъде в четвъртък, заяви Кевин Ръд на първата си пресконференция, като бъдещ министър-председател. Ръд обеща също така още действия в борбата срещу глобалното затопляне. Още преди изборите той беше заявил, че ако партията му спечели, то подписването на протокола от Киото ще бъде негов пръв приоритет. Кевин Ръд заяви на пресконференцията си, че ще посети САЩ в началото на 2008 година. Същевременно от канцеларията на индонезийския президент Сусило Бамбанг Юдхойоно съобщиха, че той е поканил в телефонен разговор Кевин Ръд да присъствува на конференцията на ООН на остров Бали, посветена на климатичните промени, започваща на 3 декември. На конференцията ще бъде изготвена пътна карта за преговорите за удължаване на действието на протокола от Киото и след 2012 година.

Днес над 18 милиона румънци гласуват за първи път и избират 35 свои депутати в Европейския парламент. Това са първите евроизбори в Румъния. Страната присъствува в Европейския парламент от 2005 година с 35 евронаблюдатели, излъчени от румънския парламент, които от 1 януари 2007 година станаха евродепутати. Първоначелно евроизборите бяха насрочени за 13 май, но министър-председателят Таричану ги отложи поради напрегнатата политическа обстановка в страната. За участие в изборите са регистрирани 13 партии и един независим кандидат. Социологическо проучване от тази седмица показва, че Демократическата партия се радва на подкрепата на 38 процента от гласоподавателите, а Националнолибералната партия на министър-председатела Таричану- 12.9 на сто. Мандатът на избраните днес евродепутати ще бъде само 18 месеца, зщото през 2009 година са насрочени нови избори за Европейски парламент във всички страни-членки. Румънците гласуват днес и на референдум по въпроса за въвеждането на мажоритарна избирателна система, вместо досегашната пропорционална с партийни листи. Анкетите показват, че 80 процента от населението подкрепя промяната.

Днес в Хърватия се провеждат петите парламентарни избори от независимостта на страната през 1991 година. Над 4.4 милиона хървати са призовани да решат, дали управляващите досега консерватори или лявата опозиция ще се заемат с мисията да доведат Хърватия до членство в ЕС преди края на десетилетието. Трудно могат да бъдат предсказани резултатите от днешните избори, защото управляващата портия Хърватска демократична общност на министър-председателя Иво Санадер и опозиционната Социалдемократическа партия на Зоран Миланович, са с много сходни позиции. Хърватската демократична общност се радва на 34.4 процента подкрепа сред избирателите, а СДП- на 30.1 процента. Очаква се шест други партии и коалиции да преминат петпроцентната бариера и да влязат в паралмента. Която и от основните партии да спечели изборите, няма да събере достатъчно гласове, за да сформира самостоятелно правителство и ще се наложи да формира коалиция. Социолозите са на мнение, че избирателната активност ще бъде достатъчно висока- между 66 и 77 процента. Първите официални резултати се очакват към 22.00 часа.

Израелският министър-председател Ехуд Олмерт отпътува за САЩ, където във вторник ще се проведе международната конференция за Близкия Изток. Надявам се, че тази конференция ще ни позволи да започнем сериозни преговори по всички проблеми, за да можем да имаме две държави и два народа, заяви Ехуд Олмерт преди отпътуването си за САЩ. Израелският министър-председател изрази надежда, че Сирия също ще изпрати свои представители на конференцията в Анаполис. Олмерт допълни, че гледа положително на евентуални преговори и с Дамаск. Министърът на външните работи Ципи Ливни придружава Ехуд Олмерт. За начолато на конференцията в САЩ ще пристигне и министърът на отбраната Ехуд Барак. Днес за участие в конференцията ще отпътува и руската делегация, водена от руския външен министър Сергей Лавров.

Държавните ръководители на 53-те страни членки на Общонстта на нациите не постигнаха съгласие по приемането на единна позиция, с която да се задължат да намалят емисиите парникови газове. Организацията възнамеряваше да приеме подобна декларация в навечерието на световната конференция в Бали по въпросите на климата, която започва на 3 декември. Лидерите на страните от Общонстта на нациите приеха само план за действие в борбата с климатичните промени. В него те подчертават безпокойството си от запалаха, която представляват промените в климата за сигурността на народите и за стопанския напредък.