Новите перспективи пред поколението на прехода са вече реалност

Неотдавна известният български социолог Петър-Емил Митев, в чиято богата професионална биография се вписва и дългогодишното ръководство на съществувалия преди 89-та година небезизвестен Център за изследване на младежта, използва понятието «кръгова миграция» по повод движението на младите хора след приемането на България в Европейския съюз:

За какво става дума:

в резултат на първата вълна на изтичане на мозъци, която наблюдавахме след падането на Берлинската стена, извън националната територия вече се е оформил един модерен и пригоден към съвременната динамика интелектуален елит, който е подвижен, ориентира се гъвкаво към промените на пазара и е вероятно да включи в своите планове за професионална мобилност и новите европейски територии. Това зависи, разбира се, от условията, които ще предложи България, от темповете, с които ще догонва равнището на живот в западната част от континента и от повишаването на комуникационната култура вътре в страната.

Именно на тази характеристика – която не може да се измери с обективни критерии, но влияе както на инвестиционния климат, така и на имиджа на България, обръщат внимание западни PR-експерти. Става дума за психология на общуването и за такива чисто личностни характеристики, които създават колективния образ на една цивилизована общност от хора като приветливост, вежливост, търпеливост и уважение към различния друг.

След като вече са прекарали един от най-важните за формирането на личността периоди в световните университетски центрове, тук се завръщат млади хора с променен манталитет. Те познават работещите кодове на професионалното общуване в международните корпорации, което е изключително предимство. И ако в междуличностното и семейно общуване това да няма кой знае какво значение, то в бизнес комуникацията тези умения са задължителни.

В едно интервю за Дойче Веле точне преди година министърът по европейските въпроси Меглена Кунева на въпроса какво е нейното определение за периода необходим, за да станем европейци и по манталитет, тя отговори така - ще станем европейци тогава когато вместо да вдигнем телефона, за да търсим връзки, за да си свършим работата, отговаряме навреме на имейла. Просто човек трябва коректно да се отнася към партньорите си - тогава те го разбират по-добре.

Поколението, което се изнесе преди повече от 15 години от страната и се връщаше само през летните месеци при баби и дядовци, има предимствата да познава добре както родината си, така и стандарта на комуникация на Запада. То ще изгради по най-бързия и ефикасен начин онази мрежа от контакти, на която разчита българската икономика.

В този смисъл – както отбеляза проф. Петър Емил Митев, нашата страна трябва да реализира възможностите на т. нар. «кръгова миграция». Европейската перспектива на нашата страна е най-точно формулирана от онези завръщащи се българи, които изминават обратния път, след като са постигнали амбициите си, доказали са себе си и са натрупали прилично финансово състояние. Някои от тях казват така: Важно е да налагаме добрите практики в България. Така ще я променяме. С цялата енергия, която носим със себе си…

Дни преди официалното приемане на страната в съюза на богатите, нека им пожелаем успех.