Новият виртуален космос

В детството мечтаехме за космоса – пространство необозримо, сюблимно, вълнуващо, което човекът бодро овладяваше в търсене, не толкова на суровини или жизнено пространство, колкото на “братя по разум”, които знаят голямата тайна на живота. Тази роля днес играе глобалната мрежа. Представяме си я необятна като вселената, като вселената обещаваща среща с дигитални братя от неподозиран край на света, които чудодейно ще променят живота ни. Там има всичко – отговор на въпросите, приятелка за самотния, работодател за безработния, купувач за продукта ти - трябва само да ги откриеш.

Както в древните вярвания небето е място на безсмъртието, а умирайки, хората стават вечни, неподатливи на по-нататъшна промяна, така

Дигитализираният факт сякаш застива във вечността

защото може да се възпроизвежда без загуба до безкрайност. Удивителна е самата форма на доверие, което мрежата генерира. Няма никаква гаранция, че онова, което е качил онзи там, от другия край на света, е истина. Самото наличие на информацията създава чувство на реалност – щом си е дал труда да качва страници в интернет, значи съществува.

В последна сметка основание на нашето доверие е чистото количество. Ако много хора са отделили безкористно много време за нещо, то няма как да е лъжа. Ако други много хора вярват на информацията в дадения сайт, значи ще повярваме и ние.

Когато няма авторитети, на които можеш да се довериш, все по-важна роля започва да играе факторът на правдоподобното

онова, което ще те накара да приемеш за истина написаното от съвършено непознатия оттатък. Първото, което трябва да научи интернавтът, е сам да се ориентира в джунглата, да решава мигновено коя страница е сериозна и коя не, кой те манипулира и кой изразява искрено мнение. За недобре екипирания обаче стихията на виртуалното знание е опасна - той рискува да попадне в плен на небивалици, самозвани мислители, суеверия, лъжи. В българския вариант те най-често имат национално-фантасмагоричен характер, подплатен с етнически омрази и ксенофобия. Колкото до бързината, с която се движи информацията, тя не е само положителен факт – в резултат от нея клюките днес обикалят планетата със скоростта на светлината.

Наред с просеките на разума, във виртуалния свят се множат сенчестите дупки, където се въдят чудовища.

Това е резултат на самата свобода в това пространство, където всеки може да намери себеподобните си: фашистът – други фашисти, канибалът – хора, които искат (буквално!) да бъдат изядени – и да избягва среща с всекиго, който е различен и може да го отклони от фиксациите му. Резултатът от това фрагментиране на общото публично пространство е не само по-нататъшното оглупяване на глупавите и поумняване на умните, но и засилване на всички крайности, самозавтаряне на цели общности, разбунване на непознати до днес агресивни енергии.