Новият германски президент предизвика смут

Когато сега той направи точно това, последва истинска буря в чашата с вода на германската политика. А в едно интервю Кьолер просто припомни елементарната истина, че условията на живот в Германия не са еднакви навсякъде в страната и че ще трябва да останат така, тъй като опитът за изравняването им от държавата би зациментирал само системата на субсидии, обременявайки младото поколение с непомерна тежест.

Най-вече представителите на управляващата коалиция от Зелени и социалдемократи се нахвърлиха върху президента. Те го обвиниха, че оказвал неволно помощ на ПДС в източна Германия. Правителствен говорител заяви, че установяването на еднакъв жизнен стандарт в цялата страна си остава върховна цел на политиката.

Тази буря се разрази на фона на предстоящите в края на тази седмица избори във федералните области Саксония и Бранденбург. Ако може да се вярва на анкетите, социалдемократите ги очаква ново поражение. А и Зелените не стоят в Изтока така добре, както на изборите в западната половина на страната. Така че някой и друг изборен кандидат може би е решил, че няма да е зле да се профилира за сметка на държавния глава, изстъпвайки се като радетел за източногерманските интереси.

В своето вече прословуто интервю президентът Кьолер изтъква, че разлика в равнището на живот съществува не само между Изтока и Запада, но и между Севера и Юга в Германия. Той уверява, че източногерманците ще могат и занапред да разчитат на солидарността на цялото общество, тоест че в източна Германия ще продължават да се изливат милиарди евро. Той подчертава, че никой не бива пренебрегнат, отблъснат или тласнат в обятията на ПДС. Но Кьолер припомня, че всеки отделен гражданин, всеки трудещ се и всеки работодател, трябва да даде своя принос. И че това включва също готовността да се поеме по нови, неутъпкани пътища, а ако се налага - да се напусне родното място и да се потърси препитание някъде другаде в Германия.

Това което правителството, с подкрепата на опозицията, започна в социалната сфера и на пазара на работната сила, тази политика трябва да обхване и други сектори на държавата, икономиката и обществото. Всичко това няма да е безболезнено, но то е неизбежно, ако Германия иска да устои през новия век.