Новият ляв съюз

Започвам с анализа на Остзее Цайтунг – буквално за една нощ между източногерманската Партия на демократичния социализъм и доминираната от западногерманци Изборна алтернатива бе създаден ляв съюз, който предстои да се яви на изборите за Бундестаг. Двете водещи фигури – Грегор Гизи и Оскар Лафонтен бяха на предни позиции и преди това. Това, което все още се търси, е общата платформа за явяването на двамата политически аутсайдери. Дълго време нещата изглеждаха така, като че ли левите – както обичайно се е случвало – няма да успеят да се обединят. Но жаждата за парламентарни кресла, дори и да са минимален брой, очевидно се оказа по-силна от взаимните предразсъдъци и различните култури. В този контекст най-вълнуващият въпрос гласи: какво всъщност ще търсят Гизи, Лафонтен и компания в Бундестага? До момента Партията на демократичния социализъм се явява предимно в ролята на вечния отрицател. Не на социалната реформа или на акциите на Бундесвера. Докато хетерогенната Партия Изборна алтернатива се придържа към идеалите от 70-те години.

Франкфуртер Алгемайне Цайтунг е на мнението, че трябва да си съвсем съвсем заслепен, за да не разбереш, че Лафонтен преследва собствени цели – личното си отмъщение към Шрьодер и завръщането си към политическата власт.Това, че един бивш партиен председател не само се сърди, но и напуска своята партия и започва открита борба срещу нея, не го прави повече достоверен като личност, дори не го прави симпатичен. Изборите за Бундестаг ще покажат на кого предоставя Лафонтен ролята си в Социалдемократическата партия. Но отмъщението така или иначе е пълно. Тъй като новата лява партия, дори и да не влезе в Бундестага, само ще усложни допълнително работата на и така силно потърпевшия канцлер. Според кьолнския Експрес Лафонтен се е насочил към целта – отмъщението на всички негови другари и преди всичко на канцлера Герхард Шрьодер, за което той чака толкова дълго, вече е осезаемо близко. Направо е удивително как този паднал политик и гробокопач на Социалдемократическата партия сега изведнъж се превръща във фигура-символ на лявото обединение. Докато беше шеф на Социалдемократите и финансово министър, той имаше своя шанс, но той го пропусна и избегна отговорността. В своето уникално надценяване той, разбира се, вижда нещата по съвсем друг начин. И сега се насочва към отдавна набелязаната лява сцена за собствените си инсценировки. Оскар Великият зове и левите се обединяват плътно около своя гуру. Но един ден и те ще трябва да осъзнаят, че и с Лафонтен социалните блянове и прашасалите девизи на класовата борба няма да изведат страната и крачка напред. Вестдойче Цайтунг изтъква, че докато преди Лафонтен и Шрьодер са били буквално неразделни, сега дистанцията е толкова голяма, че по-голяма не би могла да бъде. Сега Наполеон от Заарска област /Лафонтен/ иска да върви заедно в непосредствен контакт с Грегор Гизи и подчертава, че между тях няма да има никакви търкания. Но тъй като и двамата са достатъчно своенравни, това не изглежда толкова вероятно.

Според Вецларер Нойе Цайтунг съюзът между Социалистите и партията Изборна алтернатива не е никаква алтернатива – нито съдържателна, нито личностна. В съдържателен план: Съюзът се опитва с торби пясък да защити Германия като остров на блажените насред бучащото световно море на пазарните пуристи. Но тези диги ще се разпаднат така, както навремето в ГДР – и Партията на демократичния социализъм трябва да е достатъчно наясно с това. В личен план – какво може да се очаква от един политически пенсионер, който за пореден път се впусна в бягство, когато имаше нужда от проява на постоянство? Ето и какво пише по същата тема Френкишер Таг – Ето, че сега, когато Шрьодер е изправен буквално до стената, изглежда, че настъпва часът на човека от Заарска област да тегли чертата под всички стари сметки. И той не би могъл да го направи по-добре, отколкото като се съюзи с тези, които се борят против правителствената програма на Шрьодер. Коварното в цялата работа е това, че Оскар Лафонтен допълнително се свързва именно с тези, които преди бяха смъртен враг за социалдемократите – наследниците на Германската единна социалистическа партия – Партията на демократичния социализъм.