Новият носител на карловата награда – Жан-Клод Юнкер

Жан-Клод Юнкер е министър-председател на около 450-е хиляди жители на великото херцогство Люксембург.

“Уудоволствието не е повече отколкото през първия ден, но не и по-малко. Не е кой знае какво забавление да си министър-председател, но аз върша тази работа, върша я кога с удовоствие, кога не чак дотам, но продължавам да я върша.”

Юнкер е популярен сред сънародниците си не само поради своя трезв подход, но и заради откритостта и честността си. Миналата година например той отхвърли предложението да поеме поста председател на еврокомисията, каквото беше желанието на другите държавни и правителствени ръководители и вместо това предпочете да остане верен на избирателите в страната си.

Юнкер винаги е полагал усилия да прави политика както на национално, така и на международно равнище. През 1989 година той пое люксембургското министерство на финансите и труда, но малко след това беше избран за председател на Световната банка. Той допринесе за Маастрихстките договори и за съдържащите се в тях предписания за европейското валутно обединение. През 1995 година Юнкер стана министър-прведседател и същевременно председател на МВФ.

Оттогава той на два пъти заемаше поста председател на съвета на ЕС. През 1997 година той демонстрира, че и премиер на малка държава може да постигне успехи стига да посредничи умело между големите.

Във всеки случай по време на второто си председателство от януари до юни тази година той разбра, че понякога дори и с най-големи дипломатически усилия не се постига пробив. По отношение на финансите Франция, Великобритания и Германия непримиримо запазиха позициите си. Юнкер първоначално дискретно сновеше между столиците и остроумно отбягваше въпросите на журналистите. Той обаче не успя да постигне компромис и на срещата на върха през юни нито за финансите, нито пък за европейската конституция. Тогава пред печата Юнкер изрази разочарованието си:

“После ще се твърди, че Европа не е в криза. Аз обаче казвам – Европа се намира в една истински дълбока криза!”

Юнкер трябваше да води борба с кризата и в собствената си страна. След като французи и холандци отхвърлиха европейската конституция Юнкер заложи целия си авторитет на блюдото на везните при гласуването в Люксембург. При това той не се ограничи само да обяснява, че по проектоконституцията няма да се преговаря отново, но заплаши и с оставка. Така в Люксембург конституцията беше одобрена и за Юнкер това беше важен успех.