Новия икономически бум в Индия - защо не всички индийци печелят от него?

От офиса на Саная Гупта в Делхи се виждат силуетите на небостъргачите – синоним на новия икономически бум в Индия. На пръв поглед Саная Гупта изцяло отговаря на представата за нова Индия. Той пътува много, лаптопът му е винаги с него, Гупта разработва нови идеи за водеща електронна фирма. Но той съзнава, че неговата кариера е по-скоро изключение.

“Не всеки в Индия печели от този икономически бум. Селяните, например. Удивително е колко много има да се наваксва в този сектор. Ако пътувате из селата, ще видите, че там има много бедни хора, които не са и чували за икономическия бум.”

Милиони индийци живеят в бедност

Според индийския министър по труда от 2000 година насам броят на крайно бедните семейства в Индия е намалял. Въпреки това последните статистики сочат, че близо 800 милиона индийци са бедни.

Рам Кумар живее в Кхатуада – село, разположено на 170 километра на юг от столицата Делхи. Къщите в селото са стари и ниски. Някои улици изобщо не са асфалтирани, други са осеяни с дупки. Кумар е глава на малко семейство. Загубил е обаче осем деца, разказва той, някои са починали още при раждането, други са станали жертва на холерата.

“И ние би трябвало да усетим икономическия растеж в Индия. Но какво да се прави? Аз съм беден. Когато децата ми се разболяха и влязоха в болница, за всяко трябваше да платим по 1000 евро. Как да спестя нещо, просто е невъзможно.”

Кумар няма здравна застраховка, няма и пари, за да плаща такава. Единственото предимство, от което се ползва, е осъществяваната отскоро правителствена програма, която му гарантира поне 100 дни работа.

Средното съсловие

За разлика от Кумар, ръководителят на проекта за компютърна технология Сания Гупта с гордост разказва, че има страшно много работа, толкова много, че просто не успява да вземе няколко дни отпуска. Той също е глава на семейство, числи се към средното съсловие в Индия, не към новобогаташите. Въпреки това децата му искат неща, за които той не е могъл и да помисли, когато е бил на техните години.

“Синът ми иска най-новия модел мобилен телефон. Днешните деца искат електронни уреди, дигитални камери и пр. Дъщеря ми, например, иска да й купя лептоп. Донеси ми лептоп, казва.”

Пропастта между града и селото се задълбочава

300 милиона индийци разполагат с време и най-вече с достатъчно пари, за да се занимават с подобни проблеми. Гупта знае това, знае също така, че по-малко от една трета от индийското общество печели наистина от икономическия бум. Това положение едва ли ще се промени в скоро време, смята Далип Кумар, който е професор по икономика:

“Мултинационалните концерни, които навлизат в тази страна, увеличават пропастта между града и селото. Те нямат интерес от селскостопанските райони. Седалищата им са главно в близост до големите градове. 27% от индийското население живеят в града, останалата част живеят в селата. Каквито и да са предимствата на глобалния пазар и на концерните, само хората в градовете печелят от тях.”

Безпомощни са опитите на правителството да промени положението с програми и призиви към икономиката. Но и политиците в Индия осъзнават, че социалното неравенство е изключително взривоопасно.