Ново правителство във Франция

Във френския кабинет официално всеки министър получава при сформирането на правителството номер, определящ ранга му сред колегите. Номер едно беше и остава Никола Саркози. Той ще отговаря за икономиката, финансите и индустрията, същевременно единствен получава почетната титла "държавен министър".

По такъв начин най-популярният френски министър възприема особена роля сред колегите си. Негов наследник във министерството на вътрешните работи става Доминик де Вилепен. Досегашният министър на външните работи е близък довереник на Жак Ширак. В кабинета той трябва да бъде един вид противотежест на свръхсълния Саркози. Овакантеният пост на министъра на външните работи се поема от Мишел Барние, който досега беше европейски комисар в Брюксел и има опит на международната сцена.

Сформирането на кабинета става три дни след унищожителното поражение в регионалните избори. Персонифициран отговор на изразеното от французите недоволство от икономическата и социалната политика е досегашният министър на градоустройството. Жан-Луи Борло ще оглави сега новото голямо министерство на труда и социалната сплотеност.Този избор не символизира изместване на ляво, но с него правителството сигнализира, че възнамерява да приеме насериозно ширещите се несигурност и недоволство. В едно отношение новият кабинет съществено се различава от досегашните. Преди две години, след побдата на парламентарните избори Жан-Пиер Рафарен привлече в кабинета редица представители на гражданското общество, например един мениджер като отговарящ за финансите и един философ като отговарящ за образованието. Но те се оказаха неспособни да се справят с конфликтни ситуации, поради което сега трябва да напуснат постовете си и да отстъпят място на опитни политици.

Сформирането на новото правителство се оказа неочаквано трудно. Представянето на новия екип няколко пъти беше отлагано. Нищо чудно, защото правителството е изправено пред почти неразрешима задача. До изборите за Европейски парламент през юни то трябва да промени настроението в настраната - въпреки празните каси и трудните реформи, да речем в здравеопазването. Ако не успее да постигне това, още през лятото ще последва следващото преформиране на кабинета.Това е съвсем сигурно и следващата "жертва" тогава ще се окаже министър-председателят Рафарн. Той има само 73 дни, за да убеди президента на републиката и обществеността. Наполеон на времето е разполагал все пак със 100 дни до решаващата битка край Ватерло.