Нужна е смяна на манталитета и съзнанието

Стане ли дума за България и Румъния на германците не им хрумват прекалено много положителни неща, ако изобщо се сетят за нещо. Макар двете страни от януари 2007 да влизат в ЕС, нивото но комуникационната им култура се остава на балканско ниво – твърди авторът . Съзнанието за необходимостта от системна пи-ар работа на ниво европейски медийни дружества все още недостига сред новите плеъри в ЕС. Ето и аргументите на автора. Първо: Според официалните съобщения съществуват документирани комуникационни стратегии, насочени към европейското членство. Те са били разработени от правителствата и съгласувани със съответните посолства. Само че тези стратегии съдържат само заявени намерения и прекалено неясно очертани целеви групи. В тях не могат да се открият нито конкретни цели, преследвани от комуникационната стратегия, нито пък мерки за оценка на извършеното. Второ : Посланниците на двете страни правят сами своята пи-ар кампания. Външни сътрудници – например от западни агенции за комуникация – не се привличат. Трето : стратегиите не предвиждат воденето на енергични, решителни кампании за имидж и реклама. Българските медии спекулираха преди време за наличието на някаква рекламна кампания, която била разработена от израелски съветник. Подробности около нея обаче така и не станаха известни. Запитвания в Берлин за финасирането на ориентирани към ЕС комуникационни стратегии, остават напразни. Румънският референт по печата Фернбах отгаваря с “Не” на въпроса, дали има на разположение извънредни средства за целите на политическата комуникация в Германия. Българската посланничка Плугчиева казва, че бюджетът на страната за Пи Ар е “скромен”. За 2006 година той възлизал на по-малко от един милион евро. Добре, че поне българската икономика и местните неправителствени организации постоянно подкрепят различни държавни мероприятия и презентации.

За да се преодолее редуцирането на представата за Балканите до нивото на клишета и липса на зачитане от страна на германските медии, има нужда от нови усилия. До момента България не е успяла - с помощта на сериозни теми - да си изгради известни позиции сред представителите на германските медии – казва Милена Николова, която работи за една агенция за медийни изследвания в Дюселдорф. Антените на журналистите – според нея - си остават прекалено силно ориентирани спрямо скандални теми.

По-нататък Ралф Зипман твърди, че ако България и Румъния искат да се отърват от лошия си имидж, е необходимо да се променят доста неща в съзнанието и манталитета на страната, включително и на практическо ниво и дава следния пример : Когато западен журналист държи на правото си да получи вярна информация от обществените институции, нужно му е да се въоръжи с велико търпение както в България, така и в Румъния. Или пък – пък както се изразява Гюнтер Дил от фондация “Конрад Аденауер” той се запознава със балканската склонност да се приказват празни приказки, която редовно измества професионалната комуникация.