Нужно ли е да се вдига пенсионната възраст в България?

Пимперц:

“България и българското общество се намират в ситуация, подобна на германската - става дума за неблагоприятен демографски обрат. Той се отразява масивно на пенсионно-осигурителната система, независимо, че България е въвела за определени възрастови групи задължително допълнително частно пенсионно осигуряване. Колкото по-възрастни стават хората в обществото и колко по-малко деца се раждат, толкова повече се влошава съотношението между пенсионери и работещи. В България се повишава продължителността на живота, а нивото на раждаемостта в последните години и десетилетия е ниско. В тази ситуация има риск да избухне демографска бомба. Затова е разумно, ако спечелената допълнителна продължителност на живота не се прелива изцяло в пенсионно време, защото при това положение броят на пенсионерите се увеличава, а това увеличава осигурителното бреме за младите хора, което пък на свой ред спъва икономическият прираст.”

Б. Узунова :

В Германия също ще се увеличи възрастта за пенсиониране, срещу което има сериозни протести. Предни десетилетия тук имаше опити да се върви по друг път – като негласно се намаляваше пенсионната възраст чрез мерки за улеснено излизане в предсрочна пенсия. Така чрез механизми на социалната политика беше правен опит да се смекчат неблагоприятните последици за по-възрастните на пазара на труда и вместо в безработица, те бяха пращани в пенсия. Какво учи обаче германският пример - да чуем отново Йоахим Пимперц:

“В дългосрочен път – това сочи германският пример – това не е път, по който може да се върви. Защото чрез пенсионно осигурителната система не възможно да решите проблемите на пазара на труда. Близо двайсетгодишната история на предсрочното пенсиониране в Германия сочи, че няма начин, чрез предсрочно пенсиониране или намаляване на пенсионната възраст да се постигне облекчаване на пазара на труда. Затова обичайната политика и практика на всички европейски страни е да се вдига пенсионната възраст - там където нараства продължителността на живота. Принципът, който трябва да се следва е прост : след като три четвърти от живота на хората преминава в трудово ежедневие, и една трета в пенсия, то и допълнително спечеленото време от удължената продължителност на живота трябва да се разпредели по същия начин – три четвърти към трудовия живот и една четвърт – към пенсията.”

Б Узунова :

Йоахим Пимперц признава, че от психологическа гледна точка е действително трудно да се приеме факта, че на късна възраст хората изведнъж могат да се окажат в проблемно социално положение , породено от берзработицата. Въпреки това – според него – ако се отчита нуждата от стопански ръст, на практика няма друг път, освен вдигането на възрастта за пенсиониране. Как обаче се вписва в тази тенденция искането за силно увеличения на пенсиите в България?

Пимперц:

“Напълно възможно е , в България да избере път, при който хората по-късно да излизат в пенсия, поради това, че живят по-дълго, а в замяна на това, че по-дълго плащат осигуителни вноски, в бъдеще да получават по-висока пенсия. За обществото е важно да реши следният въпрос: социалните системи не бива да натоварват прекалено много разходите по труда, защото това вреди на конкурентноспособността на страната в международен план. Затова пък винаги е възможно да се увеличи абсолютното ниво на месечните пенсионни плащания, ако – като компенсация- държавата следи за това да се увеличава броят на хората, плащащи пенсионни осигуровки.”

Б. Узунова :

Според германския експерт България е поела по много добър път, създавайки за определени възрастови групи задължението да се осигуряват допълнително на базата на капиталово покритие. От негова гледна точка, това е единственият верен и разумен път, включително и поради факта, че тази форма на осигуряване по-малко се влияе от демографското развитие на страната и по-малко натоварва бъдещите поколения с разноски по издръжката на пенсионерите.