Ню Йорк таймс" за ски курорта Банско

Авторът на статията Мат Грос е посетил ски-курорта Банско, който той нарича най-големия център за зимни спортове в България.

Времето през последните два дни беше топло и влажно и условията в ски-зоната под връх "Тодорка" все още не позволяваха да се карат ски. Затова измислих алтернативен план - след закуската в хотела да се разходя из стария град и търговската част по улица "Пирин", а следобеда да прекарам в басейна, сауната и спа-центъра на хотел "Вила рока", пише журналистът.

Един получен SMS от приятеля му новозеландец, с когото се е запознал предишния ден, обаче сменя концепцията му, и той хваща лифта за ски-зоната. Докато се качвах нагоре, седнал в една от небесно-сините кабинки на лифта, ме обземаше безпокойство заради оскъдния сняг, покриващ само върховете на дърветата, пише Мат Грос. През нощта бяха паднали само няколко сантиметра сняг - достатъчни за сноубордистите, които вече се забавляваха. Това приятно изживяване обаче продължи само няколко часа - докато не се оголиха пистите, покрити с оскъден прясно навалял девствен сняг, след което постепенно започнаха да спират и съоръженията. Това за мен беше знак, че е време за сауната в хотела.

На слизане в 8-местната кабинка на лифта у мен настъпи известно смущение, пише по-нататък продължава Грос. През последните няколко години в малкото градче Банско, граничещо с прирордния парк "Пирин", са били направени стотици милиони долара инвестиции. Построени са множество нови съоръжения, вкл. кабинкови и седалкови лифтове, произведени от австрийската компания "Допелмайер", а в градчето под ски-зоната - десетки, ако не и стотици нови хотели, вкл. 5-зведния "Гранд Арина" от веригата "Кемпински". Това е ясен знак, че някогашното забутано и отдалечено от основните пътища в страната планинско местенце се е превърнало в зимен център. Днес Банско представлява интересна гледка - строителнва площадка с множество кранове, над които величествено се издига планината.

Въпреки огромните инвестиции очевидно никой не е помислил за изграждане на система, от която човек може да се информира още в града за условията в ски-зоната. Няма дори и табла с надписи на кирилица, от които да става ясно, каква е снежната покривка на пистите, а на въпрос, защо това е така, служителите от лифта вдигаха безпомощно рамене. Както се досещате - нито една местна телевизионна станция не излъчваше информация за условията за ски в курорта Банско. По-късно открих една уеб-камера на сайта banskoski.com, но кой нормален човек си взима лаптопа, когато отива на ски в България?

Очевидно повикът е, да се снабдиш с дневна карта за съоръженията и да се качиш и сам да провериш, дали става за ски!

Поне картите не са толкова скъпи - 50 лева струват за цял ден. Но това, с което привлича Банско, не е самата планина, която е от калибъра на средноголям курорт във Върмънт, нито е снегът, който е в достатъчно количество от декември до април, а това, че тук можеш да караш цял ден ски, след което да не натъпчеш догоре с пържоли и бира и да живееш в луксозна стая в добър хотел - и всичко това за около 60 долара на ден.

По-нататък обаче следва много сериозна критика относно условията в тези привидно луксозни хотели - от килима, тънък и осеян с петна от разтопен сняг, до плоския телевизор в стаята върху минибарче, поставено не на място в подстъпите на леглото, до кухнята на хотела, предлагаща изгоряло месо и тежки салати. Утешение туристът намира в множеството механи и таверни в града, предлагащи скара в типична селска атмосфера. Като определя по-нататък българската фолк музика като заплаха за слуха, а не като нещо приятно за слушане, авторът на тези редове завършва публикацията си с уточнението, че курортът Банско се показва като атрактивно място за местните хора и за туристите от Русия, Източна Европа и Гърция, но не и за по-изисканите западни туристи.