Някои нерешени противоречия в конституцията

Мотивацията на депутатите да гласуват в полза на конституцията има малко общо с про-европейския патос и обвързаността със създаването на новия основен закон. Онези, които гласуваха в Берлин, сториха това по-скоро от партийно-политически или други прагматични съображения. Например поради това, че ясният вот на Германия може да увеличи до известна степен одобрението на съмняващите се французи на предстоящия референдум в края на май. Но и онези, които гласуваха срещу конституцията, също бяха водени от вътрешнополитически мотиви. Също както и при правените преди поправки на днешния европейски договор, така и не се състоя интензивна дискусия за крайната цел на ЕС. Тя остава открита и сега.

Тази безсловесност остава в рязко противоречие спрямо възбудения тон, с който някои натинални политици в момента се гневят около конституцията.

Това, че Европа е принудена да бъде изкупителната жертва за национални пропуски и проблеми, не не нещо ново, а още по-малко пък когато става дума за предизборни периоди. Оправдани са и някои от критиките по отношение на централизацията и прекалената страст към регулиране. Актуалният дебат се отличава от подобни критики обаче поне в едно съществено свое качество: Брюксел във все по-голяма степен се счита за синоним на страховити думички като неолиберализъм , социален дъмпинг или глобализация. По отношение на европейското разширяване даже започнаха да се поставят под въпрос такива досегашни достижения на европейската интеграция като свободното движение на фора, стоки и услуги, които до скоро бяха неоспорвани.

На фона на това развитие изглежда е необходимо да се припомнят няколко прости факта. Първо : Европа не е причината за глобализацията, която представлява предизвикателство пред западните социално -пазарни държави, а в най-добрия случай катализатор на този процес. Второ : често осъжданото отваряне на ЕС на Изток беше политически желано, и дано да остане желано и занапред. Трето: старо икономическо правило е, че протекционизмът може да забави донякъде струтурните промени – макар и на много висока цена – но не може да ги отмени изцяло. И най-вече : Нима европейските политици действително са забравили, че историята на европейската интеграция се превърна в бестселър не поради друго , ами именно защото се опира най-вече на либерализацията на пазарите и конкуренцията? Стратегия на капсулиране навътре и навън би била не само нечестна спрямо онези, които са влезли в конкуренция със производителите на стоки и услуги от “старата Европа”. Подобно нещо би представлявало и акт на колективна самоувреда, защото все още важи правилото, че от отварянето на пазарите ползи извличат и двете страни. Освен това натискът за реформи, произтичащ от глобализацията и разширяването на ЕС, е политически оздравителен. Френският президент Жак Ширак по този въпрос обаче е на друго мнение. Той рекламира конституционния договор с аргумента, че той гарантирал европейския социален модел. От тази формулировка си личи отново нерешеният конфликт между разширяването на ЕС и задълбочаването на интеграцията в нея. Ако човек следва логиката на конституционния договор, ЕС би трябвало едновременно да се разширява и да задълбочава интеграцията между членовете си, да става хем по-открит към света, хем по- единен. Към тези противоречия се добавя и факта, че в голяма част от своите анекси и протоколи конституционният договор е трудно разбираем, да не говорим, че е твърде далеч от онова, което се разбира под конституция в строгия смисъл на тази дума. Именно тези противоречия са и причините за някое и друго недоволство от страна на на европейските граждани.