Няколко неистини за гръцките блокади

Случващото се на българо-гръцката граница присъства повече от месец във всички новинарски емисии. Блокада с трактори от едната страна, после блокада с тирове от другата, километрични опашки и от двете. Много нерви и много силни думи. След като се чуха упреци, че „не прави нищо”, властта също се включи и заговори на езика на шофьорите. Според министъра на транспорта, гърците, понеже си нямат друга работа, се „подиграват зловещо с нас”, „фиксирали са се само върху българската граница и тормозят само нас”. Затова българските шофьори „да блокират всичко”, а като държава „всичко трябва да прекратиме...”. А според министър-председателя: „Измъчвате българите, и то тенденциозно... Целенасочено отношение към България, защото други пунктове не се затварят...”. И пак според министъра на транспорта: „И аз да си мисля, дали ще си навредим на добросъседските отношения с Гърция - нямаме такива отношения! Да си правят сметката, след като не могат да си изкарат полицията да прибере 50 пияни фермера”. Насърчени от подобни изказвания, българските превозвачи също блокираха, така че „пиле да не прехвръкне”, и заплашиха с нови блокади - по Великден и през лятото.

От нямане какво да правят?

Разбира се, че станалото е крайно неприятно и мъчително. Шофьорите понесоха много страдания, а превозвачи, търговци и производители - значителни загуби. Гневът им, породен от чувството за несправедливост и безсилие, е напълно разбираем. Но покрай него се разпространяват откровени неистини, които водят до прибързани заключения и до решения със съмнителен ефект.

Като начало трябва за малко да навлезем в джунглата на днешната гръцка политико-икономическа действителност и, колкото и да не ни засягат, да видим какви са проблемите, довели до тази ситуация, и какви са движещите мотиви на участниците в нея. Това знание, естествено, няма да е оправдание за никого и нищо, но ще обясни много неща.

Така например най-напред ще стане ясно, че действията на гръцките фермери не са (както са убедени всички и както вероятно са били много пъти досега) въпрос на прищявка и игра „от нямане какво да правят”. Поводът този път е съвсем сериозен. Предстоят съдбовни реформи в пенсионната система, които са най-деликатната от всички мерки, договорени с кредиторите. А според мнозина пенсионните проблеми са първопричината за финансовата криза в страната - след 2000 година държавният бюджет е субсидирал пенсионните фондове с 216 млрд. евро, което представлява две трети от днешния държавен дълг. Днес Гърция отделя за пенсии 17,5% от БВП при средно за Европа 11,5%. Системата е джунгла от привилегии, като понякога пенсиите са по-високи от някогашните заплати на днешните пенсионери. Правителството е поело ангажимент само тази година да намали разходите за пенсии с 1,8 милиарда евро, което поражда остър конфликт. Сред най-засегнатите ще са именно фермерите, които са били и сред най-силно привилегированите.

Блокадите - нищо лично

Особеното в този конфликт е, че в него всъщност има не две, а три страни, като правителството и фермерите на моменти се явяват едновременно и противници, и съюзници срещу третата страна - европейските кредитори. Най-общо казано, правителството иска да спести средства не толкова чрез намаляване на пенсии, колкото чрез повишаване на осигуровки и данъци. Кредиторите искат по-скоро обратното, а фермерите - нито едното, нито другото. Те искат да запазят привилегиите, на които кредиторите искат да се сложи край, а правителството не иска да си разваля отношенията нито с едните, нито с другите. Какво е отражението на тези сложни отношения върху блокадите по българската граница?

Освен че няма законен инструмент за тяхното бързо прекратяване, Европейската комисия е в деликатно положение, защото е изправена пред друг, много по-голям и спешен общоевропейски проблем, свързан с Гърция - пътят на север на заливащите Гърция бежанци се затваря и така страната се оказва пред непосредствената заплаха да се превърне в изолиран бежански лагер.

За правителството е много важно да прокара пенсионната реформа през парламента, защото иска другия месец да започне дългоочакваните преговори за редуциране на огромните си дългове. За целта трябва хем да се споразумее с кредиторите, хем да не допусне играта с фермерите да загрубее прекалено. Защото тогава много лесно може да загуби крехкото си (от едва 3 гласа) мнозинство в парламента. Затова и повече от месец избягваше да се намесва грубо и да разтури блокадите.

Обяснението е най-лесно при фермерите - заплашено е и последното, което им е останало от някогашните им фантастични привилегии. Освен много по-високи данъци (при това вече върху реалните доходи), ще им се наложи да плащат и до три пъти по-високи пенсионни осигуровки. Затова и бяха толкова непримирими на блокадите. Затваряйки гранични пунктове, те се опитват да повлияят на кредиторите, като, така да се каже, интернационализират конфликта. Не е вярно обаче, че това е единствената цел на действията им. И е голяма заблуда внушението, че те имат някакво специално, „тенденциозно” и „целенасочено” отношение към България. Първо, защото няма нищо общо с истината твърдението, че блокадите са само по границите. Напротив - 62 стачни комитета на фермерите на териториален принцип блокираха по същия начин ключови транспортни точки в цялата страна - магистрали, обходни пътища, кръстовища, мостове, подходи към пристанища и летища. И предизвикаха не по-малки неудобства. И второ, съвсем не е вярно, че е била блокирана само българската граница. Всеки, който си направи труда да потърси информация в медиите на околните страни, ще открие, че по същия начин, с график или без график, бяха блокирани и граничните пунктове с Турция, Македония и Албания.

Контраблокадите - безполезни и вредни

Тези факти, разбира се, едва ли могат да успокоят българските превозвачи. И на общия фон всякакви техни контрамерки изглеждат на пръв поглед справедливи. Само че са със съмнителна приложимост и полезност, а и негативният ефект от тях може да надхвърли положителния. Показа го шестдневната контраблокада, която значително разшири кръга на засегнатите и нанесе вреди, които може би са съизмерими с щетите от всичките предходни дни, когато все пак от време на време пътят се отваряше, за да се източат опашките. Неслучайно контраблокадата бе прекратена, след като се стигна до брожения и конфликти между самите превозвачи.

Идеята да се блокират само гръцките камиони, превозващи земеделска продукция, също изглежда справедлива и съблазнителна, само че е съмнително дали може да бъде приложена. Кой, къде и как например ще проверява товарите? Може би българските стачници ще се правят на митничари и насила ще спират и претърсват гръцките камиони? Ами ако от другата страна последва същият отговор? Подобни „организационни” въпросителни, че и по-големи, предизвиква и идеята за блокада по Великден и през лятото, за да не ходят българите на почивка в Гърция. Патриотичният призив (неотправен още) към българите да бойкотират гръцкото море изглежда по-безобиден. Но дори и да бъде последван, полза няма да има, защото гръцките фермери не ги е грижа много-много за интересите на гръцките хотелиери и това няма да ги спре пак да извадят тракторите.

Въобще, взаимните връзки между двете страни са толкова много и преплетени, че всяка подобна стъпка може да има неприятни и непредвидими странични ефекти, както и да предизвика волен или неволен реципрочен отговор. Броят на българските туристи по гръцките плажове, например, е съпоставим с броя на гръцките туристи в българските зимни и балнеоложки курорти - съответно малко над и малко под 1 милион. Само за последните години зад 60 хиляди нови данъчни регистрации и банкови сметки в България стоят гърци. Над 15 хиляди са регистрираните в България гръцки фирми, а на гърците тяхното „бягство” също им изглежда несправедливо. 40 000 българи работят в предприятия, разкрити с преки гръцки инвестиции. Още толкова работят за износ в Гърция. 200 хиляди българи си вадят хляба там и помагат на близките си тук.

Какво да се прави?

За съжаление периодичните гръцки гранични блокади са от онези ситуации, в които няма кой знае какво да се направи. Може би не чак „абсолютна безизходица”, както казва премиерът, но близо до нея. И все пак: макар и да няма лесни и бързи решения, има за какво да се работи. Например, както посочи и българският външен министър, за действен европейски механизъм, „за да не се случват подобни неща”. Освен това българската държава би могла да разработи и да прилага стандартен и работещ алгоритъм за документиране на нанесените щети и за търсене на отговорност и компенсации по съдебен път. Но определено няма смисъл да се превръща във вдъхновител и едва ли не организатор на спонтанни ответни действия, които може и да играят ролята на емоционален отдушник, но са със съмнителен практически ефект.