Обединението на Корейския полуостров
19 декември 2007
Реклама
Откак през 1950 година Корейският полуостров беше разделен на две, темата за обединяването стана основна за двете корейски държави. Бившият президент на Корейския институт за национално обединение в Сеул казва:
„Обединяването на Корея продължава да е най-важната задача на политиците. Ако някой политик каже: „Аз съм против обединението” – той завинаги ще се сбогува с политическата си кариера.”
Макар от гледна точка на експерта, да няма място за съмнения относно бъдещото обединяване на Корейския полустров, засега тази перспектива е все още твърде далечна. Все още Северна и Южна Корея са отделени една от друга чрез демилитаризирана зона, широка четири километра и простираща се по протежение на общо 240 километра, редом с 38-ия паралел. От двете страни на демаркационната линия са разположени близо два милиона войници на двете държави, както и около 32 000 въоръжени служители на ООН. Само няколко хиляди от общо десетте милиона южнокорейци, които имат близки и роднини на Север, бяха допуснати на няколко , кратки по време, срещи на севернокорейска територия. Демаркационната линия е почти непробиваема. Изключенията са много малко на брой. Сред тях е една железопътна линия, северно от Сеул, която през идната година най-сетне ще влезе в експлоатация, както и част от автомагистрала, която ще осигури достъп на южнокорейските предприятия до специалната икономическа зона Кесог. Около 200 южнокорейски предприятия там са наели 13 000 севернокорейски работници за заплати, които са значително по-ниски от тези в Китай. Фактическият банкрут на Северна Корея , както и глобализацията на икономиката, наложиха известно отваряне на режима в Пхенян. В битката между двете системи, Северна Корея е категоричният губещ. Целта, на Южна Корея да се наложи с военна сила обединение с комунистическия Север, междувременно е изоставена от идеолозите на Пхенян. От друга страна там не допускат и възможността за обединение по „германски образец”, при което икономически по-мощният поема по-слабия. В Сеул пък са наясно, че евентуално обединение със Северна Корея ще е равнозначно на тежко икономическо бреме. Професор Парт Мюн Кун от Суелския Университет казва:
„Ако Северна Корея внезапно колабира икономически, което е напълно реално, това би било много опасно за социалното и икономическо развитие на Южна Корея. Затова южнокорейците не желаят нито запазването на сегашното статукво, нито внезапната радикална промяна. Иска ни се да намерим някакъв път, благодарение на който, Северна Корея да постигне „меко кацане”.
В същото време представмителите на южнокорейските политически партии са на мнение, че не бива да се подценяват и някои политически въпроси, като например съдбата на около 200 000 политически затворници в Северна Корея или евентуалното притежаване на атомно оръжие.
„Обединяването на Корея продължава да е най-важната задача на политиците. Ако някой политик каже: „Аз съм против обединението” – той завинаги ще се сбогува с политическата си кариера.”
Макар от гледна точка на експерта, да няма място за съмнения относно бъдещото обединяване на Корейския полустров, засега тази перспектива е все още твърде далечна. Все още Северна и Южна Корея са отделени една от друга чрез демилитаризирана зона, широка четири километра и простираща се по протежение на общо 240 километра, редом с 38-ия паралел. От двете страни на демаркационната линия са разположени близо два милиона войници на двете държави, както и около 32 000 въоръжени служители на ООН. Само няколко хиляди от общо десетте милиона южнокорейци, които имат близки и роднини на Север, бяха допуснати на няколко , кратки по време, срещи на севернокорейска територия. Демаркационната линия е почти непробиваема. Изключенията са много малко на брой. Сред тях е една железопътна линия, северно от Сеул, която през идната година най-сетне ще влезе в експлоатация, както и част от автомагистрала, която ще осигури достъп на южнокорейските предприятия до специалната икономическа зона Кесог. Около 200 южнокорейски предприятия там са наели 13 000 севернокорейски работници за заплати, които са значително по-ниски от тези в Китай. Фактическият банкрут на Северна Корея , както и глобализацията на икономиката, наложиха известно отваряне на режима в Пхенян. В битката между двете системи, Северна Корея е категоричният губещ. Целта, на Южна Корея да се наложи с военна сила обединение с комунистическия Север, междувременно е изоставена от идеолозите на Пхенян. От друга страна там не допускат и възможността за обединение по „германски образец”, при което икономически по-мощният поема по-слабия. В Сеул пък са наясно, че евентуално обединение със Северна Корея ще е равнозначно на тежко икономическо бреме. Професор Парт Мюн Кун от Суелския Университет казва:
„Ако Северна Корея внезапно колабира икономически, което е напълно реално, това би било много опасно за социалното и икономическо развитие на Южна Корея. Затова южнокорейците не желаят нито запазването на сегашното статукво, нито внезапната радикална промяна. Иска ни се да намерим някакъв път, благодарение на който, Северна Корея да постигне „меко кацане”.
В същото време представмителите на южнокорейските политически партии са на мнение, че не бива да се подценяват и някои политически въпроси, като например съдбата на около 200 000 политически затворници в Северна Корея или евентуалното притежаване на атомно оръжие.
Реклама