Обединените арабски емирства разчитат на чуждестранните фирми
4 март 2005
....
Националният химн се изпълнява в чест на откриването на търговски фестивал в Дубай. Всяка пролет второто по големина сред общо 7-те автономни емирства предлага примамливи оферти в изцяло климатизираните си търговски центрове: най-популярните потребителски стоки, най-новите изделия от сферата на висшите технологии, електроуреди, парфюми, облекло и бижута.
Освен лъскавите витрини Дубай предлага и изобилие от възможности за прекарване на свободното време: плажове, голф-площадка с 18 дупки, ледена пързалка и екскурзии в пустинята. Който може да си го позволи отсяда в Бурж ал Араб – най-скъпия хотел на света. Една нощувка струва около 600 евро. В някоя от по-евтините стаи...
Блясък, потребителство на високо равнище, лукс – тази е една от страните на Дубай. Друга: традиционната и значително по-скромната. Дървени товарни платноходи, т.н. “дау”, пришвартовани в старото пристанище на Дубай, поне за времето докато отново бъдат натоварени със стока и да се отправят към други пристанища из Персийско-арабския залив. Или пък самите дубайци: повечето мъже са облечени с дишдаш, дългите бели одеяния с бяло-червените шалове на главите. Жените пък са забулени в предимно черни одеяния.
Противоречията на традицията и пост-модернизма се сливат в Дубай в единно цяло. Местните жители обикновено пристъпват достолепно, докато множеството чужденци, работещи тук, в Дубай, често са в неспирна суетня. Дялът на чужденците в Дубай достига 80 на сто, защото иначе дубайците не биха са справили с изграждането на страната си за толкова кратко време. Нефтът, “черното злато”, необходимо за създаването на дубайските суперлативи в региона бе открит преди по-малко от 4 десетилетия. Представител на германските индустриалци, работещ в региона казва следното:
“Тази страна живее с визията си, която гласи “Искаме да станем, ако не съвсем, то поне донякъде независими от постъпленията от петрола. Искаме да разработваме и други източници на доход.”
В Дубай това действително е нужно. Петролните ресурси съгласно най-различни изчисления ще стигнат за не повече от 30 години. В Абу Даби – най-голямото от 7-те емирства, нефтените кладенци разполагат с достатъчно запаси за още около 100 години.
Поради това междувременно вече и там залагат на икономическото разнообразяване. За осъществяването на нови икономически проекти както в Дубай така и в Абу Даби залагат на присъствието на чуждестранните фирми. Смята се, че предпоставките са добри: ниски данъчни ставки, доколкото изобщо се събират данъци, относително добра инфраструктура, стабилни политически условия, а по този начин и сравнително висока степен на сигурност.
Земен рай? Замен рай, където още не шестват групировки от типа на Ел Каида, където хората могат безгрижно да се радват на благосъъстоянието си и дори да предлагата добри условия за труд и отдих и на чужденци? Да.
Ала населението почти не участва при вземаенето на политическите решения във феодалната система на ОАЕ. Може би в това отношение ще започнат известни промени в резултат от онези процеси, които предстоят. Малките монархии, начело с Абу Даби, са в процес на икономическа трансформация: като примерно постепенното разграждане на държавната икономика и приватизацията на нефтодобива.