1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Обичам необразованите!"

Андреас Рос7 май 2016

Америка забрави отчаяните и обеднели белокожи американци, изпаднали в най-долната обществена прослойка. И не бива да се чуди, че притиснатите до стената вярват на един милиардер, който им разправя, че ги обича.

https://p.dw.com/p/1Ijaw
Доналд ТръмпСнимка: Reuters/L. Jackson

Републиканците преклониха глава пред реалността. Доналд Тръмп ще бъде техният кандидат за Белия дом. Милиардерът пробуди надеждите най-вече на белокожите работници. Едва след като Тръмп излезе на терена, на Америка ѝ се отвориха очите за тази част от нейното население, която се чувства притисната до стената. Мнозина американци имат пълното основание да се чувстват огорчени. И Тръмп слага пръст тъкмо в тяхната рана. Но неговият възход е обречен, защото милиардерът не може да помогне на отчаяните. Тъкмо обратното – той заплашва благоденствието, сигурността и демокрацията. Самовлюбеният Доналд Тръмп всъщност е едно авторитарно изкушение за Америка.

Бунтът на белокожите работници не може току-така да се потуши само с аргумента, че те все пак са по-добре от афроамериканците или пришълците от Латинска Америка. Автоматизацията и глобализацията деиндустриализираха САЩ. Вярно, че на много места структурният преход протече успешно, но въпреки това мнозина бивши индустриални работници в сферата на услугите днес получават по-малко пари отпреди. Много семейства не усещат ползите от икономическото раздвижване. Всеки пети белокож мъж на възраст между 30 и 50 години стои без работа. Средната продължителност на живота на ниско квалифицираните белокожи мъже спада поради самоубийства, алкохолизъм и наркомании. Евтиният хероин съсипва семейства дори в най-затънтените селца.

Американските елити дълго време пренебрегваха тези проблеми. Сред „обикновените хора” мнозина се чувстват направо измамени. Сред по-висшите кръгове се счита за проява на лош вкус да се подиграват на етнически или сексуални малцинства, но шегите по адрес на провинциалния пролетариат са всекидневие. Тези хора от затънтената провинция живеят на земята под прелитащите самолети, с които мениджърите и диригентите на общественото мнение прелитат от Източното към Западното крайбрежие или обратно. Равенството в Америка непрекъснато се топи, страната се превръща в лоно на отхвърлените. Лекарите вече не се женят за медицинските си сестри, а гледат да си хванат колежка, завършила елитен университет.

Обединяващото в културата е на изчезване. В предизборната борба през 2008 година Барак Обама говореше за онези малки градове, където хората са се вкопчили в своето оръжие или в религията си. И днес мнозина белокожи, които живеят далеч от големите градове, се чувстват провокирани от първия чернокож президент, който в стила на Мартин Лутър Кинг призоваваше за равноправие за „нашите братя и сестри, гейовете и лесбийките”. Борбата на Хилари Клинтън срещу Бърни Сандърс в предварителните избори отново ясно показа, че ръководството на Демократическата партия особено разчита тъкмо на чернокожите, латиносите и хомосесксуалните.

Това ли е клиентелата на Тръмп?

Symbolbild Armut USA
Може ли Тръмп да помогне на тези хора?Снимка: S. Platt/Getty Images

В същото време Тръмп заплашва с търговска война, уж за да опази хляба на своята клиентела. Но вместо това той трябва да се погрижи за по-доброто ѝ образование, което е единственият ключ към конкурентоспособността. Той обаче само повтаря „Аз обичам необразованите”. Да, така мислят тираните. Но повечето от тях не смеят да го изрекат на глас.

Обещанието на Тръмп да вдигне стена срещу съседите на юг, е поредното привидно решение на проблем. Той само насърчава расизма, наричайки нелегалните мигранти от Мексико „изнасилвачи и убийци”. Тръмп дори обещава, че бързо ще репатрира цели 11 милиона души, част от които отдавна са пуснали корени в САЩ. А предложението му да се подлагат на религиозни тестове всички, които искат да влязат в страната, за да не се допускат повече мюсюлмани, направо нарушава Конституцията. Лошите ни предчувствия се задълбочават от мачизма на Тръмп, от подигравките му срещу един инвалид и от такива обобщения по адрес на журналистите като „лъжливи хора”. Всъщност тъкмо Тръмп лъже и насъсква. Той в захлас повтаря своите глупости: Обама бил кениец, хиляди мюсюлмани приветствали Ал Кайда по улиците на Америка на 11 септември 2001, а бащата на Тед Круз бил свързан с убийците на Кенеди.

И нещо още по-лошо: Тръмп залага на насилието. Той предупреди ръководството на Републиканската партия, че може да предизвика безредици на конгреса в Кливлънд. Побоите над хора, които пречат на предизборните му мероприятия, Тръмп насърчава като актове на патриотизъм. И това не са просто залитания на един неопитен политик, които иска да владее Америка, макар че не е в състояние да владее дори самия себе си. Тръмп смята, че заподозрените в тероризъм трябва да бъдат изтезавани, а роднините им – убивани. С ислямизма можем да се справим, ако стреляме по джихадистите с куршуми, натопени преди това в свинска кръв, предлага още той. На този фон почти безобидно звучат други негови външнополитически възгледи: че Япония и Южна Корея трябвало да получат ядрено оръжие, че от НАТО нямало нужда, а с Путин щял да се разбира отлично.

Разгневените маси проявяват към Тръмп сляпа лоялност и изобщо не го питат за конкретните му планове. Десетки милиони американци най-после вярват, че някой ги разбира. Но това е всичко, което Тръмп може да им предложи.

Андреас Рос, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

www.faz.net

Всички права запазени! Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата