Образованието в България– тема с продължение

Самият този факт предизвиква най-малкото три въпроса: ако грижата за това какво се случва в класните стаи и в учебните зали е наистина същинският мотив за организираните дебати, то какво пречеше на идеолозите на двете конференции да обединят усилията си? Нали става дума за едни и същи деца и за едно и също образование? Второ: ако целта е да се постигне обединение на националния интелектуален потенциал за обсъждане на най-подходящите програми за обучение на българските ученици и студенти, то как точно биха избрали своята трибуна безразличните към политическата суета учени и експерти? Третият въпрос е по-скоро реторичен: след като е ясно, че по такава тема, която изисква подготовка, добра информираност и практически наблюдения истинската работа предполага сериозни консултации и съгласуване между опитни екипи в делови, а не протоколен порядък, какво друго освен популизъм и предизборно подгряване може да се очаква от тези сбирки, чиито организатори се бяха погрижили повече за медийното отразяване, отколкото за предварителната подготовка на поканените.

Темата за състоянието на българското образование неочаквано се нареди сред приоритетните задачи на всички политически сили. И ако се абстрахираме от целите, които преследват техните лидери, би трябвало да се съгласим, че има най-малкото един положителен резултат – колкото и да е плакатно, говоренето по тези въпроси доведе до промяна в дневния ред на обществото: извън светлината на прожекторите започват да се оформят проблемни звена и има надежда това да не стигне до задънена улица.

Дали е случайно съвпадение или е резултат от подготовката на същия дебат, вече бе обявена една от много важните промени за средното училище: въвеждането на тестове за кандидатстващите след седми и осми клас в елитните гимназии. Преди два дни, на извънреден брифинг, министърът на образованието Игор Дамянов обяви освен това, че тестът ще бъде въведен и като постоянна изпитна практика в горния курс на гимназията. След една седмица – до другия петък, се очаква да бъде готова и проекто-наредбата за промяната в изпитния формат.

Може би някой ще каже – какво пък толкова – сменя се само формата, по която ще изпитват и класират учениците. Нека обаче не се заблуждаваме: ако тази промяна действително бъде въведена, това ще разклати и дори ще срине една от най-порочните практики, която съществува десетилетия наред в страната – системата на частните уроци, благодарение на която в България фактически съществува икономически филтър към качественото образование в средния курс. На всички е известно, че по-голямата част от населението не е в състояние да плаща за частни учители и следователно не може да даде на децата си възможност да имат равни шансове с другата категория ученици при избор на училище. А от подготовката в средния курс зависят съответно и възможностите за продължаване на образованието във висшите учебни заведения – друга не по-малко важна под-тема от голямата тема за българското образование.

Именно тя ще бъде във фокуса на вниманието на откриващата се

днес, в Националния дворец на културата първа по рода си информационна борса по темата «Евроинтеграция» под патронажа на министър Меглена Кунева. Проектът е част от кампанията «Европа: предай нататък!», започнала преди два месеца в Сливен.

Освен срещи с частни и държавни училища, университети и институти, на специален дебат в следобедните часове ще се обсъждат въпроси свързани с изследователските програми и тяхната ориентация към нуждите на практиката, с ролята на фундаменталната наука в страна, която не разполага с големи финансови възможности и възможен ли е Хумболдовият идеал за връзка между образование и изследване днес, в България?

За резултатите от Европейската борса ще ви информираме в нашата съботна рубрика « Еврожурнал ».