''Образът на непознатото лесно създава страхове''

ДВ: Имате ли данни колко български граждани пребивават в момента в Германия?

Ради Найденов: Според германските статистически данни, в края на 2012 година в Германия са били регистрирани 118 759 българи.

ДВ: Могат ли да се правят прогнози за броя на българските граждани, които ще пристигнат в Германия оттук нататък - след окончателното отваряне на трудовия пазар?

Ради Найденов: Трудно е да се направи прецизна прогноза. Разбира се, в медиите и при дебатирането на въпроса бяха изразени много и различни мнения, но без ясна и убедителна аргументация.

Ако вземем предвид досегашния опит в ЕС, едва ли може да се очаква скокообразно нарастване на миграцията след януари 2014 година. Причината за това е, че и досега – преди 2014 година, 18 от държавите в ЕС бяха дали достъп до своя пазар на труда за българските и румънските граждани. Германия, макар да се възползва формално от правото на максималния 7-годишен гратисен период за отваряне на пазара за работна сила от България и Румъния, де факто го направи стъпаловидно – например с разрешаване на достъпа до сфери, в които страната има нужда от квалифицирани кадри, както и с облекченията, въведени за завършилите висше образование в самата Германия.

ДВ: В Германия се дискутира оживено т.нар. злоупотреба със социални помощи. Кметицата на един берлински квартал например твърди в интервю, че много от хилядите пришълци от България и Румъния живеят главно от детските надбавки, които в техните страни са между 7 и 10 евро, а в Германия – 184 евро. Според Вас това злоупотреба ли е?

Ради Найденов: Не бих искал да се ангажирам с коментар на отделни изявления, но зная, че както във всяка европейска държава, така и в Германия има регламент и процедура, по които се отпускат социални помощи или детски надбавки. Ако един кандидат отговаря на изискванията, той би следвало да ги получава по предвидения за това ред. Ако обаче има съмнения за злоупотреби, има и предвиден ред за налагане на санкции, както и компетентни органи, които контролират и ги налагат.

Българското посолството подпомага сътрудничеството между компетентните органи от двете страни, за да се ограничават случаите на злоупотреби и да се информират българските граждани за техните права и задължения на трудовия пазар в Германия. Посолството се намесва и тогава, когато български граждани се обърнат с молба за съдействие, ако смятат, че са нарушени правата им на трудовия пазар. Предвид многочислената българска общност в Германия, министерството на труда и социалната политика, както и министерството на вътрешните работи имат свои представители в посолството в Берлин, които също са ангажирани с работа по тази проблематика.

ДВ: Обсъжда ли се проблемът на двустранно равнище между Берлин и София? Предвиждате ли вече някакви мерки?

Ради Найденов: Да, разбира се. Компетентните органи от двете страни са в постоянен контакт. Българското посолство в Германия се включи в редица дискусии на политическо ниво, както и във форуми на НПО в социалната сфера за обсъждане на въпроса с трудовата миграция. За съжаление, отразяването на нашите позиции в германските медии в началото не бе съизмеримо с това на опонентите ни, но постепенно все повече се развиваше и положителната тенденция на по-обективно и пълно представяне на въпроса от различните му страни.

Българското посолство предложи различни проекти за сътрудничество. Така например в засегнатите от засилената миграция градове като Франкфурт на Майн, Офенбах, Манхайм и Хановер бяха изпратени български социални работници. В Дортмунд пък бяха изпратени български полицаи. Предвидено е и делегация от Дортмунд да посети България, където ще бъдат обсъдени предложения за сътрудничество по социални проекти. Посолството в Берлин освен това активно се ангажира с различни инициативи, целящи да информират българските граждани за реда и условията на пазара на труда в Германия. Бе изградена мрежа от консултантски бюра по трудови и социални въпроси, като в три от тях - в Берлин, Хамбург и Мюнхен - се осъществяват консултации на български език от юристи, социолози, психолози.

ДВ: Как настоящата дискусия рефлектира върху образа на България в Германия?

Ради Найденов: През последните 12-18 месеца бурните дебати за трудовата миграция от България и Румъния набраха скорост. Причината за това вероятно се крие в нарасналата динамика в процеса, както и в открояващата се напоследък група на незнаещите езика и нискоквалифицирани хора, търсещи работа в чужбина, макар и тази група да не е голяма като относителен обем. За съжаление едва на по-късен етап в дискусиите се представиха и вижданията за ползите от мигриращата работна сила и особено от квалифицираните и висококвалифицираните специалисти. Без тази позиция обаче дискусията не отразяваше миграционния процес в пълнота - с положителните му и проблемните страни. Не се правеше и съпоставяне на цифрите за България и Румъния, отнесени към съответните показатели за други държави. Едностранно представената информация винаги крие рискове за създаване на предпоставки за предразсъдъци и настроения, както и на нереалистични образи. Убеден съм, че негативните обобщения не са правилни и не допринасят за утвърждаването на приетите от всички нас европейски ценности и принципи. Понякога в интерпретациите е твърде осезаема границата до популизма, а щетите от това са в ущърб на всички. Единна Европа има друг смисъл и философия.

ДВ: Редица германски коментатори твърдят, че настроенията срещу пришълците от България и Румъния в Германия "се подгряват" заради предстоящите европейски избори през май. Ако това наистина е така, кой според Вас печели от тази кампания?

Ради Найденов: Образът на непознатото лесно създава страхове, често – неоснователни, особено когато става въпрос за процесите в европейската общност.

Убеден съм, че единна Европа е екзистенциален като важност проект за европейците в условията на глобализацията. Факт е, че няма процеси, свързани само с ползи, понякога възникват и затруднения. Важното е в сътрудничеството между нас, европейците, да се гради новата Европа и заедно да преодоляваме трудностите, които възникват.