"Обърнете поглед към Германия за да видите, до къде водят грешките в социалната политика"

Йохен Пимперц е добре запознат със социалната политика на България, защото е автор на изследване за Социалната сигурност в страните от Централна и Източна Европа . Според думите му, България заема междинно положение по фактора социална защитеност. За критерий служи съотношението между социални разходи и брутен вътрешен продукт. Той казва :

Пимперц:

"В сравнение със "старите членки" на ЕС България има относително ниско ниво на социална защита. В 15-те стари членки на общността, социалните разходи са около 27 % от --брутния вътрешен продукт, а в България този процент е едва 18 на сто."

Независимо от това, повишаването на социалните разходи в България според Йохен Пимперц е вредно:

Пимперц:

"Редно да не се предприемат прибързани стъпки. Пример в това отношение от старите ченки на ЕС е Ирландия,която от близо едно десетилетие има много ниско ниво на социална защита, но затова пък показва отлични показатели на икономическо развитие. А повишаването на доходите, произлизащо от това, също е начин за подобряване на социалната защита на нуждаещите слоеве от населението и то по-добрия начин. Тъкмо за страна като България, която трябва да догонва икономическото развитие на останалите, би трябвало много добре да се премисли, дали да се блокират средства за социални облаги и защита, които могат да не достигнат после на друго място - например за големи инвестиции в бъдещето - т.е. там, където се създава основата за бъдещо увеличаване на доходите на населението."

Германският експерт препоръчва на България предпазливост в социалната политика, включително и поради това, че ниското ниво на социални разходи е привлекателно за потенциалните инвеститори и играе важна роля при установяването на нови производства. И още една причина за благоразумие в социалната политика съзира германският експерт:

Пимперц :

От особено значение е факта, че България е на прага на демографски промени, които са сравними с развитията в Германия. А в Германия виждаме, че растящите разходи, породени от все по-големия брой възрастни хора, до голяма степен ограничават възможностите ни за икономическо развитие. Поради това би било смислено, обема на социалните защити да не се разширява, а да се залага на личната отговорност на гражданите да се самоосигуряват. В това отношение България е направила вече добри крачки напред, като е въвела задължително допълнително осигуряване на всички, родени след 1960 година и то на базата на капиталово покритие. Това е нещо, с което страната изпреварва даже Германия, където подобни мерки се въвеждат все още доста колебливо."

Според изявления на българската социална министърка обаче, можело да се работи за по-системно повишаване на пенсиите и намаляване на осигурителните вноски. Това поне съобщава БТА. Вие как оценявате подобен подход?

Пимперц:

"Първо е много тудно да се схване, как двете неща изобщо могат да вървят заедно. Повишаването на пенсиите автоматично

повишава социалните разходи. Щом от друга страна се намаляват осигурителните вноски - това по принуда води до нуждата да се наливат допълнителни данъчни постъпления в пенсионно-осигуритените каси, а това - в крайна сметка не е нищо друго, освен прикрито увеличаване на осигурителните вноски. Аз бих препоръчал да не се увеличават пенсиите, а по-силно да се привлекат подрастващите поколения към допълнителни форми на пенсионно осигуряване на капиталова основа, а свободните сега средства да се използват за стимулиране на стопанския прираст."

Предвиден е и бонус за безработни, които сами си намерят работа. Не крие ли обаче това опасност от злоупотреби?

Пимперц:

"Правилно. Това е въпрос, който се дискутира и в Германия .Тук разбира се, се крие опасността, от подобни бонуси да се възползват и хора, които всъщност биха могли да са редовно заети на трудовия пазар. Това е особено труден инструмент и на фона на това, че в страните на Източна Европа и България и без друго има значително повече "труд на черно" отколкото в страните от централна Европа като Германия или Франция. Това означава, че съществува стремеж за укриване на доходи. Затова новите мерки могат да предизвикат и това, някои хора ,които и без друго са си работили на черно, изведнъж да получават и награда за това.

Според експерта на Института за Германска икономика

България не бива да се опитва да застига сегашните страни в ЕС по някои социални стандарти, защото с това неминуемо ще блокира сама икономическото си развитие напред. Австрийският вестник "Дер Щандарт" нарича увеличаването на социалните облаги "подарък", поднесен в навечерието на започващата предизборната борба. Пресилена ли е, според Вас, подобна оценка?

Пимперц:

"Да, оправдани са опасенията, че това са подаръци за да се гарантират гласовете на потенциалните избиратели. Опасно е да се гледа лекомислено на разходите за подобни подаръци, защото по този начин допълнително се ограничават бъдещите възможности на държавата за увеличаване на социалните облаги. Подобни предизборни подаръци често се увенчават с успех - това поне сочи практиката във Федералната република. Нека обаче хората в България обърнат внимание на това, колко са сериозни сегашните проблеми на социалната сфера в Германия и видят, колко опасни последици имат подбодни предизборни подаръци. Те неизбежно водят някой ден до невъзможност да се финансира социалната сфера и до структурен застой.