Огнян Минчев отговаря на Андрей Райчев

В живота си нивга не бях се надявал на толкоз голям комплимент... Лично Андрей Райчев – най-старшият идеолог на олигархо-центризма, водещият социологически буфосинхронист на прехода (и след прехода), се е наел да разкрие коварните грешки, допуснати от покорния ви слуга в скромното му интервю от 7 март. Редно е, при такова височайше внимание, да предложа и смиреното си разкаяние.

Какво впечатлява г-н Райчев? Най-напред, че Бойко Борисов от “царски бодигард и бивша мутра” се е превърнал в създател на “млада партия”. Ще оставим настрана, че аз никого (не само Борисов) и никъде не съм наричал мутра и бодигард – не ми пасва на стила просто. Но дори и да съм – много по-достойно е да си телесен пазач (т.е. – бодигард) на някого, отколкото да си идеологически гавазин и обслужващ персонал на поредица ретрогради и демагози – от секретари на ЦК, до разжалвани царе, пияни апаратчици и ориенталски сатрапи.

За съжаление, казаното от мен в интервюто е вярно. Посткомунистическата олигархия ни доведе дотам - единствената алтернатива на тройната коалиционна клептокрация днес да е опитът за партия на Бойко Борисов, ГЕРБ. Рискована ли е тази алтернатива – много е рискована.

Най-големият риск е ГЕРБ да бъде “опитомен”

Да бъде вкаран в коалиционна комбинация с БСП на мястото на вече проваления “царски гамбит”. Всъщност три са нещата, които тревожат сърцето Райчево. Първо – да не би в българската политика да се възроди алтернативността на политическата игра, нормалното политическо състезание. Ако това се случи, Райчев няма да може да служи предано на всяка поредна “центристка” гарнитура и да бъде безразделно гушнат във властта. Ще му се наложи – недай Боже – да пребивава и в опозиция. Затова моят предпочитан вариант за управление след изборите – коалиция на ГЕРБ с малките десни партии – искрено го възмущава, болезнено го травмира.

Второ, след практически необратимото слизане на НДСВ от сцената, ДПС остава най-надеждния гарант за съхраняване на олигархичния “центристки” заговор срещу представителната демокрация. ДПС – а днес вече и производните му – са балансиращият коалиционен инструмент, чрез който левицата може да управлява срещу интересите на левите гласоподаватели, а десницата може да бъде безкрайно държана наказана в ъгъла. Вярно е – това има своята цена. По-безобразно, нагло и разбойническо поведение във властта от това на ДПС в българската история няма. Но тази цена се плаща от България, не от олигархията и от обслужващия я идеологически персонал. Пазейки ДПС, Райчев пази не етническия мир и правата на малцинствата – които между впрочем са все по-застрашени от наглостта на Доган и неговата гарнитура. Доган е скъпоценна част от олигархичния консенсус, който поддържа Райчев на власт вече две десетилетия.

Трето – и най-болезнено понася Райчев намекът, че преходът, недай Боже, не е свършил. Че, недай Боже, на власт може да дойде някой, който да оспори окончателния и безвъзвратен грабеж на националното богатство от посткомунистическата олигархия в България. Спокойно, Райчев – “радикална промяна няма да има” (тревожи се човекът, чак в заглавието го е извел)!

Ограбеното е ограбено, раздаденото – раздадено

Медийното и маркетинг пространството е разчертано. Голф игрищата – също. Само че Райчев брани не просто статуквото на грабежа през приключилия преход. Той яростно защитава правото на олигарсите да продължават да грабят по същия начин, със същите методи както по време на прехода. Именно затова е необходимо да се осуети политическата промяна. Каква промяна е максимално допустима за него – подмяната на НДСВ с ГЕРБ в патрондаша на управляващата клептокрация. На това се надява, за това работи Райчев. Затова тъй болезнено го е засегнала невинната ми фраза, че коалиция на БСП с ГЕРБ ще бъде край на политиката.

Много се гневи Райчев на моята непоследователност. Уж краят на политиката бил в 2001, когато дошъл царят, пък сега, ей го на – нов край на политиката. Уж доскоро бил “сатана” Сакскобургготски, а сега рогатият станал Доган, а БСП – вице (сребърен медал). Слушай Райчев – ти, който през живота си не си се погнусил да се извъртиш в каква ли не поза, само и само да ти носи изгода, няма да ме учиш на последователност и принципност. През 2001 година унищожихте демократичната политика като наложихте идеологията на безпринципния “консенсус” – зад който протече големият грабеж. Днес искате да продължите същия грабеж чрез същата идеология, само че на мястото на умрялото куче искате да поставите ГЕРБ – и отново да унищожите зачатъците на алтернатива и на политика. Защо се преструваш, че не разбираш за какво става дума?

Да, има ирония в ситуацията, която ме принуждава към скептицизъм и към лявото, и към дясното. Съчетаването на компетентност, морал и практицизъм не е ноу хау на любимия ти цар от 2001 година, а програма минимум за управление на едно разгромено общество, в което демократичните алтернативи и вляво, и вдясно са осуетени – осуетени от такива като теб и като работодателите ти. Не е необходимо да се занимаваш със социологически вуду-шаманизъм, за да забележиш пълното отчаяние и отказ на мнозинството граждани от участие в политиката. Нали това искахте – и в ЦК, и при Луканов, искате и го сега – да откажете хората да търсят правата си чрез политиката, да запазите политиката само за себе си. Поздравления, засега успявате! Дали ще успеете и утре все още не е известно. Тревожи се, Райчев – радикална промяна може и да има.

Огнян Минчев

Коментарът на Андрей Райчев, причина за този отговор на Огнян Минчев, е прикачен по-долу.