ООН одобри Съвета по човешките права

Това беше един от редките звездни мигове на парламента, който всъщност не е такъв. Общото събрание на ООН си остава кръг от посланици, които изпълняват указания, а не гласуват по съвест. И въпреки това сияещият шведски председател Ян Елиасон се осмели да внесе малко повече демокрация.

Не можеше да се постигне консенсус между 191 членове. От една страна СЩ, които са сред основателите на ООН, бяха против. Въпреки добрите съвети на приятели от целия западен свят американският посланик Джон Болтън не промени становището си. Неговото “не”, както и блокадите на реформите преди това, постигна целта си. Само че този Рамбо на дипломацията си беше направил сметката без стопанина, който беше Ян Елиасон. Той не само отхвърли по-нататъшните преговори с Болтън, но и направо се обърна към неговата началничка. Елиасон изясни на Кондълиза Райс какви щети ще нанеси отказът да се работи за защита на човешките права и на имиджа на СЩ.

Така се стигна до това тихичко “НЕ”, която Болтън споделя с Израел, Палау и Маршалските острови. 170 държави приеха предложения от Елиасон компромис и дотук – добре. С одобрението на Судан или Куба, Китай или Сирия човешките права в тези страни или Зимбабве не се подобриха внезапно. Сега след големите приказки се стигна до написаното с дребен шрифт. Елиасон и Общщото събрание показаха, че са възможни реформи и при насрещен вятър. 170 държави сред които и близки съюзнички на СЩ скъсаха с традицията и не се стреснаха от заплашващите различия.

Консенсусът и без друго беше лицемерен и водеше до все по-лоши компромиси. Сега световната общественост трябва да види колко искрени са били тези 170 гласа “за”. Нека да започнем с Дарфур, с Гунтанамо, с китайските затвори, със сирийските килии за разпити.

Доволният Ян Елиасон заяви, че човешкките права са същината на ООН. Освен развитието и мира те са един от трите стълба на организацията. Само че за да тупти това сърце и да укрепне разклатеният стълб, сега трябва да последват и звездни мигове в Женева. Новият съвет за човешките права трябва да прилага Хартата на ООН и да проявява активност. А конкретно това означава, че 170 или повече от 191-а държави членки трябва да се вслушват в този съвет.