ООП след Арафат

когато един той напусне окончателно политическата сцена. В известен смисъл 74-годишният Арафат е идентичен с палестинската автономна власт. От деня в 1959, когато основа палестинското освободително движение, той винаги е бил неговият единствен ръководител.

Някои уверяват, че единствената алтернатива на Арафат била демокрацията. Но по-вероятният резултат ще бъде едно нестабилно и неефикасно колективно ръководство, разделение на правомощията или пък чиста анархия. На всеки след Арафат, било отделен човек или колективно ръководство, ще бъде крайно трудно да наложи дисциплина и йерархични структури на Ал Фатах.

Смъртта на Арафат няма да пробуди и надеждите за политическо решение на проблемите с Израел. Отказът на Арафат да приеме компромисно решение на палестинските искания бе основна причина за провала на преговорите с Израел. Проблемът е следният: дори ако бъдещите палестински ръководители желаят да решат онези въпроси, които препречват пътя на мира с Израел, това ще бъде много по-трудно, отколкото беше за Арафат. По време на дългото ръководство на Арафат поколения от палестинци бяха индоктринирани, че за тях е приемлива само тоталната победа. Арафат наложи отпачатъка си не само върху ежедневната политика, но и върху интелектуалния и психо-политически стил на палестинското движение - един стил, който е догматичен и безкомпромисен. Така че завещанието на Арафат се свежда до политическа култура, при която един ръководител може да представи като победа своя провал и хората да му вярват.

Одобрението на безграничното насилие ще бъде един от най-катастрофалните аспекти в завещанието на Арафат. Този проблем няма да изчезне от само себе си след неговия край. Как би могъл някой с далеч по-малък авторитет от Арафат да сложи край на насилието? Цели групи като Хамас, Джихад Исламия, Бригадите на мъчениците на Ал-Акса, и техните рътоводители, дължат властта си на готовността за избиване на израелците. Тази готовност се превърна във върховна мярка на политическата добродетел. Всяко усилие от страна на палестинските сили за сигурност да смажат тези групировки би предизвикало още повече насилие.

При сегашните поляризиращи условия, търсенето на нов палестински ръководител ще продължи вероятно с години. По време на това междуцарствие ще трябва да очакваме затишие, анархия или направо гражданска война.