Операция "Багратион": когато Червената армия срази Вермахта
26 юни 2019
При настъплението на Червената армия в т.нар. операция "Багратион" Вермахтът понася толкова тежки загуби, че Германия вече не е в състояние да ги компенсира. Съветските военачалници започват да разработват плана за "Багратион" още през април 1944. Замисълът: да бъдат разбити фланговете на германската армейска група "Център", да бъдат обкръжени основните ѝ сили източно от Минск и накрая - пълно освобождение на Беларуската ССР. Операция "Багратион" започва на 22 юни 1944, а на 3 юли Минск вече е освободен от Червената армия.
Операция "Багратион" е смятана за една от най-мащабните военни операции не само през Втората световна война, а и в цялата история на човечеството. Това мнение споделя и германският историк Йенс Венер. Ето какво казва той в интервю за ДВ:
Йенс Венер: Червената армия си поставя амбициозната задача да унищожи групата от армии на Вермахта, наречена "Център". Успехът е феноменален - само за няколко седмици са ликвидирани три от четирите армии в тази група. Много историци твърдят, че това е най-сериозното поражение на Германия за всички времена - толкова мощен е ударът, нанесен от Червената армия. Мисля дори, че операция "Багратион" може да бъде наречена най-решителното, най-мощното сражение по време на Втората световна война.
Тук трябва да се отбележи и още нещо: през 1944 година Червената армия не е същата, както през 1941. В началото на войната Вермахтът превъзхожда във всичко въоръжените сили на Съветския съюз. Подготовката на техния личен състав е в началото на много ниско ниво, войниците нямат никакъв опит. Докато през 1944 вече и войниците, и началниците им са достатъчно добре подготвени.
ДВ: Операцията започва на 22 юни. Случайност?
Йенс Венер: От самото начало планът предвижда операцията да започне на 22 юни 1944 - точно три години след нашествието на германците в Съветския съюз в рамките на операция "Барбароса", която е била наречена така в чест на императора на Свещената римска империя. А операция "Багратион" е кръстена на руския генерал Пьотр Иванович Багратион, герой от войната през 1812, който е етнически грузинец. Този факт също има символично значение, тъй като и Сталин е грузинец.
ДВ: По едни или други причини за освобождението на Минск и за операция "Багратион" се говори и знае много по-малко, отколкото например за битката при Сталинград. Каква е причината за по-специалното отношение именно към тази битка? И възможно ли е принципно някоя от битките по време на Втората световна война да бъде наречена решаваща, преломна?
Йенс Венер: Битката при Сталинград е по-рано. И тъй като всички участници в бойните действия свързват големи надежди с нея, резултатът от тази битка е изключително важен от психологическа гледна точка. Пропагандатори от всички страни усилено използват битката за свои цели, създавайки около нея митове и легенди, които с течение на времето пускат корени в съзнанието на хората. При това за нито една битка от Втората световна война не може еднозначно да се каже, че е била решаваща.
Ако все пак трябва да говорим за сражение, преобърнало хода на войната, то това е битката при Москва през 1941 година. Тогава за първи път се оказва възможно германската армия да бъде спряна. Нещо повече: след сраженията за Москва германската армия не успява да завоюва нови територии и да попълни суровинната си база. Същевременно съюзниците стават с всеки следващ ден все по-силни, подобрявайки бойните си умения и техническото оборудване на своите армии.
ДВ: Ако на Хитлер не му се бе наложило да прехвърля сили и оборудване заради десанта на съюзническите сили в Нормандия, щеше ли Червената армия да постигне този пробив в Беларус? Имал ли е Хитлер изобщо шанс да победи?
Йенс Венер: Ако днес, в наше време, се заемем да оценяваме ситуацията по фронтовете през 1944, изхождайки от знанията си за по-нататъшния ход на историята, можем да отговорим съвсем еднозначно, че Хитлер не е имал никакви шансове да победи. Защото съюзниците, тук говорим за общия военен потенциал на Съветския съюз, Съединените щати и Великобритания, са много по-силни от Вермахта.
Ако говорим за значението на Западния фронт като цяло, то това, което се разиграва там, едва ли е сравнимо със случващото се на изток. Разбира се, действията на съюзниците облекчават задачата на Москва, но епицентърът на войната са именно военните действия между СССР и Германия. И затова сраженията на територията на Съветския съюз решават изхода на цялата война. В този смисъл битката при Москва е донякъде определяща за по-нататъшния развой на събитията. От 5,3 милиона германски войници, паднали по време на Втората световна война, около 4 милиона са загинали на Източния фронт - дори само този факт доказва колосалното значение на сраженията между Вермахта и Червената армия.