Опозицията в Унгария

Виктор Орбан оповести, че до 23 октомври – или до оставката на Дюрчани – неговата партия на Младите демократи, Фидеш, ще провежда ежедневни демонстрации, на които ще говорят политици от опозицията. Посланието на Фидеш е недвусмислено: Дюрчани излъга, това е нетърпимо, затова той трябва да подаде оставка; оставането му на власт уронва моралната и демократична субстанция на Унгария. Фидеш иска да постигне тази цел с непрестанни демонстрации. Орбан казва, че ще използва “всички конституционни, демократични и парламентарни средства”, за да свали Дюрчани от власт.

Въпреки тази умереност, пътят, който Орбан поема, не е лишен от капани. На първо място възниква въпросът, притежава ли Фидеш моралното достойнство, за да иска оставката на кабинета Дюрчани. Отговорът е категорично не. През пролетта Младите демократи се хвърлиха в предизборната борба със същите лъжи, както и социалистите; по единодушното мнение на западните финансови експерти тяхната програма беше още по-далеч от действителността от онази на социалистите. Оправданието им, че тогава не били информирани за състоянието на държавните финанси, е абсурдно. Бедственото финансово положение, в което се намира Унгария, беше всеизвестно и отдавна бе предмет на оживени дебати както в Будапеща, така и в Брюксел. Така че лъжите, които си призна Дюрчани, бяха лъжите и на Фидеш.

На второ място трябва да се запита от какво точно се възмущава опозицията. Отчасти – и с пълно право – от популистките лъжи на Дюрчани. Освен това обаче и от реформисткия курс на правителството, чийто ефект вече се усеща, а през зимата с увеличаването на цените на газта и тока ще стане още по-болезнен. Много унгарци, с други думи, искат правителството да продължи с финансовата лъжа, за която говори Дюрчани. Така че протестното движение на Орбан е определено двулико и това в перспектива ще отслаби въздействието му.

Орбан изглежда съзнава това противоречие. Миналата седмица той заяви в едно интервю, че Унгария наистина е във финансов клинч и трябва да пести. Това е забележителен обрат. Съвсем доскоро той твърдеше, че курсът на икономии и реформи, поет от Дюрчани, водел страната към пропастта. Това че сега и Орбан иска да пести представлява двойно бреме за него. От една страна той ще трябва да обясни този обрат на своята коткана с невероятни обещания клиентела. А от друга подкрепя делото на сегашния премиер, който с благословията на ЕС иска затягане на колана.

От казаното изобщо не бива да се заключава, че Дюрчани излиза победител от премерването на силите. Дюрчани не е човекът, който “има смелостта да каже истината”, както се чува тук и там, а един правителствен ръководител, който влезе в предизборната борба с най-жалки лъжи и едва след спечелването на битката си призна с половин уста истината и то при затворени врата. Той просто трябва да бъде подменен с някой друг представител на своята партия, който недвусмислено се обявява за продължаване на реформите. Така че възмущението на Фидеш не играе никаква роля в сегашния диспут. Днес става дума единствено за необходимостта от финансова дисциплина, а в това отношение Фидеш никога не можа да предложи реална алтернатива на страната.