Орхан Памук посвещава най-новата си книга на родния Истанбул

Безутешно царство на сенките, в което разкошните сгради от Османската империя се разпадат окончателно. Така изглежда Истанбул в книгата на Памук. Едва ли не всички жители на турската метрополия страдат от странна меланхолия, предизвикана от дълбоко вкоренени комплекси за малоценност. И до днес те не са успели да преодолеят пропадането на града им от великия навремето Константинопол до село с милиони жители и крайно ограничено значение за световната политика. Истанбул, но и цяла Турция, се намират в едно междинно състояние: все още движени от ориенталските традиции и в същото време на път да се трансфромират в модерно общество от европейски характер. ”Турция се клатушка между миналото и настоящето или както обичат да казват европейците между Ориента и Запада”, пише Орхан Памук.

Европа не знае, колко е могъща. Тя няма представа за това, колко много може да се промени една страна, водена от надеждата за принадлежност към ЕС, убеден е турският писател.

От прозорците на работната си стая носителят на нобеловата награда за литература може да обхване с поглед и двата свята. Пред очите му е Босфора, разделяш или обединяващ Европа от Азия, взависимост от гледната точка.

Нашата сложна история и тайните на Истанбул са моите теми, но аз съм писател, който обича да експериментира и да рискува,

признава Орхан Памук. Новата му книга разказва за това, как търканията между двете култури на изтока и запада оставят трайни последици в душата на жителите на Истанбул. Орхан Памук винаги е бил свързан с тях. Не случайно тази книга, която в същината си е автобиографична, носи заглавието ”Истанбул”. Целият му досегашен живот с изключение на три години в Ню Йорк, са преминали в турската метрополия. ”Съдбата на Истанбул е моята съдба. Чувствам се свързан с този град, защото той направи от мен това, което съм”, обяснява Орхан Памук.

Най-новата му книга е разказ за живота на семейството му, за собствените му амбициозни мечти и премеждия. И винаги, когато на преден план излизат случки от живота на родителите му или спомени за първата му любов, тогава книгата му е увлекателна и поучителна. В същото време обаче тя предлага цели глави, посветени на историята на изкуството и града Истанбул, приличащи по-скоро на трудно разбираеми научни студии. Така носителят на нобеловата нагрда за литуратура Памук представя една книга, която се люшка между психоанализа на един цял град и на собственото развитие на личността. ”Истанбул” показва, как и защо Орхан Памук става това, което е днес: гласът на модерна Турция, почитан от мнозина, но и мразен от някои в родината си.