Освещаването на възстановения мост в Мостар

Събитието съвпада и с един специален юбилей на града. Точно преди 10 години бившият кмет на германския град Бремен Хайнц Кошник поема поста извънреден администратор на ЕС за Мостар. По онова време войната в Босна още не е привършила, ала босненските мюсюлмани и хървати вече бяха договорили във вашингтон сепаративен мир. Целта на Кошник е, да възстанови и отново да сплоти разделения и разрушен град. Смята ли Хайнц Кошник, който по време на тържествата сега е представител на германското федерално правителство, че възстановяването на моста е и негово лично достижение?

Кошник:

”Да се каже ”достижение” ми се струва прекалено, но това е една от големите надежди, тъй като мостът, пон тогава, преди 10 години, все още беше в главите на мостарчани символът на техния град, връзката им с миналото и надеждата им за бъдещето. Наистина по време на войната това се променя, защото пристигат множество прокудени от двата бряга на Неретва, но по този начин етническите пропорции не се променят. Новопристигналите нямат същото отношение към моста. Сега обаче отново има нещо, около което населението постепенно да се сплотява, отново да се създава нещо, било толкова важно някога: чувството на гордост, да бъдеш мостарчанин.”

Сюлейман Купушович, режисьор и, така да се каже, церемониал-майстор на тържеството по освещаването на моста, си пожелава тържествата да отразяват именно тази гордост сред гражданите, но също така и копнежа към помирение:

Купушович:

”Всичко съчетано заедно има за задача да предизвика емоция. Да се проумее силната потребност у хората, да се разбере, че омразата е едно от най-страшните неща, които могат да сполетят човечеството. Цялата концепция на моята програма се основава на идеята на любовта, помирението, съвместното съществуване. Това може би звучи като празни политически приказки, но повярвайте ми, че по този начин към света и към Босна-Херцеговина се насочва силно послание. То е в контекста на стария мост, който изглежда като две ръце, подадени през Неретва”.

Купушович обаче ясно съзнава, че и до ден днешен има силна съпротива срещу обединяването на двата квартала:

Купушович:

”Причинителите на резрушението, погрижили се за срутването на свода на моста, не са се махнали, те все още са тук. А те не са заинтересовани от връщането на стария мост и от зараждането на една съвършено нова идея и на атмосфера, която сега ни изглежда почти невъзможна. От първия ден на нашия фестивал, на ”мостарското лято” когато бяхме поканили над 500 деца от хърватския квартал, те се отзоваха с такава невероятна радост и дойдоха през Испанския площад и по моста ”тито” т.е. по местата, където се водиха навремето най-кървавите сражения в града, в мюсюлманския източен квартал. Тук бяха посрещнати от хиляди други мостарчани, без някой да ги гледа накриво."

Ханс Кошник наистина лично е преживявал много удари и разочарования по време на мандата си в Мостар, но въпреки това е уверен, че мостът маркира нова стъпка към помирението, както проличавало впрочем и от историята на Германия след Втората световна война:

Кошник:

"Научил съм, че едно нещо е ясно: след подобна страшна война между хората, опознали се взаимно, ходили заедно на училище, на детска градина, по спортни клубове, н армията, на общите работни места и живяли въ съседство, след подобни сблъсъци остават много дълбоки белези, отколкото е общоприето при междунационален конфликт. Трудността е, че трая толкова дълго, докато бъде преодоляно взаимното отхвърляне. Но от друга страна си мисля, че също така трая много дълго, докато отношенията между германци и поляци се нормализираха отново. Между 1945 и 1950-та година никой не можеше и да помисли за това."