Осем книги, които щяха да останат непрочетени

Осем книги, които щяха да останат непрочетени

Франсис Скот Фицджералд: "Бих умрял за теб"

През 1920-те години неговите леки любовни романи се продават добре. Но по-късно, когато текстовете му стават по-критични, по-хапливи и по-саркастични, никой не се наема да ги издаде. Чак сега - през април 2017 - на пазара излезе сборник с 18 непубликувани негови разкази и рисунки под заглавие "Бих умрял за теб".

Осем книги, които щяха да останат непрочетени

Александър Дюма: "Рицарят от Сен Жермен"

Едва преди дванайсет години на книжния пазар излиза романът на Александър Дюма-баща (1802-1870) "Рицарят на Сен Жермен". Произведението е било открито през 1988 в Париж. До 2005 обаче е държано в тайна. Тъй като романът е бил недовършен, Клод Шол написва финалните страници. Книгата, впрочем, е с обем от 900 страници.

Осем книги, които щяха да останат непрочетени

Уолт Уитман: "Животът и приключенията на Джак Енгъл"

Това е сензационно литературно откритие: 165 години след смъртта на американския поет Уолт Уитман, абсолвент на университета в Хюстън открива романа му "Животът и приключенията на Джак Енгъл", който е бил публикуван анонимно във вестник "Sunday Dispatch" през 1852. Произведението му звучи актуално и днес - Уитман пише за човечността в отношенията на хора от различни религии.

Осем книги, които щяха да останат непрочетени

Джек Лондон: "Бюро за убийства"

Агенция за атентати убива в името на един по-добър свят. Нейният бизнес-модел е прост: бюрото за убийства се задължава да убие определен човек в рамките на една година. За услугата се заплаща предварително. В случай, че поръчката не се изпълни, парите се връщат обратно. Джек Лондон работи по този роман преди смъртта си, но не го завършва. Дописан е от Робърт Л. Фиш и излиза на пазара през 1963.

Осем книги, които щяха да останат непрочетени

Албер Камю: "Щастливата смърт"

Това е първият роман на френския писател-екзистенциалист: едно произведение за стремежа към щастие, пари и време. То отразява преживяното от Албер Камю като работник на пристанището в Алжир и като младеж, боледувал от туберкулоза. Романът е писан между 1936 и 1938. В крайна сметка Камю решава да не го публикува. Десет години след смъртта му обаче книгата излиза на бял свят.

Осем книги, които щяха да останат непрочетени

Дневникът на Ане Франк

Книга, която се чете през сълзи: едно 13-годишно еврейско момиче влиза в световната литература, документирайки живота си в своето амстердамско скривалище между 1942 и 1944. През 1945 Ане е убита в концентрационен лагер. Дневникът ѝ обаче остава скрит у нейни приятели. След края на войната бащата на Ане изпълнява желанието на дъщеря си и публикува текстовете.

Осем книги, които щяха да останат непрочетени

Ирен Немировски: "Френска сюита"

Тази книга е трябвало да постави началото на поредица от пет части. Историята обаче обърква плановете на родената в Украйна еврейка Ирен Немировски. През 1942 тя е арестувана близо до Париж и изпратена в Аушвиц-Биркенау, където умира по-късно. Ръкописът на нейната недовършена "Френска сюита" е открит от дъщеря ѝ през 1996. През 2004 книгата излиза във Франция.

Осем книги, които щяха да останат непрочетени

Зигфрид Ленц: "Дезертьорът"

Романът за един германски войник, който в края на Втората световна война се присъединява към партизаните и Червената армия, е писан през 1951 година. Издателството, на което Ленц (1926-2014) изпратил ръкописа, обаче го отхвърлило с аргумента, че е твърде пацифистки. 65 години по-късно, романът излезе на книжния пазар. "Дезертьорът" стана дори бестселър.

Забравени, изгубени, недооценени: някои романи виждат бял свят едва след смъртта на авторите им. Представяме Ви осем случая, които са живо доказателство за това, че никога не е късно да се публикува една хубава книга.

Последвайте ни!