1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Осигурява ли българската конституция добра защита на малцинствата ?

22 юли 2004

Интервю на Бистра Узунова с д-р Херберт Кюпер от Мюнхенския институт за Източно право

https://p.dw.com/p/AsX5
Ромите в България са обект на значителна нетолерантност от страна на обществото
Ромите в България са обект на значителна нетолерантност от страна на обществотоСнимка: AP

Д- р Кюпер е автор на доклад за България, разглеждащ ситуацията на малцинствата и защитата на техните права, доколкото те са гарантирани в конституцията. Тъкмо в тази връзка, докладът съдържа едно доста радикално твърдение, а именно, че конституцията от 1991 година на практика не осигурява добра защита на малцинствата. Ето как д-р Кюпер пояснява своята теза:

Кюпер:

Доказателството за това е самият конституционен текст. Сравним ли го с конституционните текстове на други страни, виждаме, че българският основен закон е много сдържан. Впрочем - германският е още по- резервиран. Други страни обаче отиват много по-напред и дават на малцинствата значително по-големи права - това се отнася например за държави като Унгария, Хърватия, но и за Румъния например.

Германският експерт смята, че българското право гледа с голямо подозрение на малцинствата, което той обосновава със исторически особености и превратности, среди които най-вече националноосвободителното движение срещу турците и страхът от ново разкъсване на българските територии. Докато през 90-те години стахът от ислямското население в България е бил значително по-силен от днес, казва д-р Кюпер, сега най-разпространени са подозренията и недоверието към ромското малцинство, което се изразява в относително често срещана нетолерантност както на обществото, така и на властите.

Кюпер :

Представете си, че се обяви работно място, за което кандидатстват двама души - единия - така да се каже "чист българин", а другия - ром. При еднаква квалификация - може с почти абсолютна сигурност да се каже, кой от двамата ще получи мястото. В тази връзка в обществото има още много работа за вършене.

Германският експерт споменава и други проблеми - като например привилегированото положение на българската православна църква . Както шеговито се изразява д-р Кюпер - по закон всички са равни, но някои са по-равни от останалите. Освен това той споменава като неправилен отказа на Конституционния съд от 2000-та година да допусне регистрацията на партията "Илинден" Ето защо:

"Кюпер:

Това със сигурност е сериозен проблем. Навремето например България би се изправила пред огромни проблеми ,ако през 90-те години беше забранила партията на турците. Тогава в последния момент Конституционният съд успя да вземе завоя и допусна регистрацията на тази партия. ЕС със сигурност следи с голямо внимание как се практикуват законите и конституцията на дело. През 90-те години допускането на партията на турците успокои ЕС, но тази забрана на Илинден сега е толкова екзотична, че в Брюксел вероятно още не са успели да и обърнат сериозно внимание. От гледна точка на демокрацията - щом хората желаят да се организират партийно на етническа основа - няма и не бива да има пречки пред подобно намерение."

В тази връзка д-р Херберт Кюпер препоръчва приемането на допълнителен член на конституцията, в който да се гарантират малцинствените права, както и обществото като цяло да се опита да си изгради по-голяма толерантност и търпимост от досегашните.