Оспорваните ДНК-тестове в Европа

Аунг Парвийн е от Бирма. От 3 години той живее в Германия със статут на бежанец и сега смята, че е крайно време, към него да се присъединят и жена му и синът му. Обръщайки се към властите в Германия за получаването на визи обаче Парвийн констарира, че въпросът е далеч по-сложен, отколкото е предполагал. Андреас Кохловиус е негов адвокат:

О-тон:

"Германските власти не признават неговия акт за раждане. Затова германското посолство в Бирма изисква ДНК-проба, с която да бъде установено, че Парвийн е баща на детето."

Събирането на генетичен материал - незаконно

Според адвокат Кохловиус, в Германия липсва правната база за извършването на ДНК-тест по този повод. Такива тестове са допустими само при съмнения за извръшени тежки престъпления като изнасилване или убийство. Затова практиката, посолствата да изискват от кандидатите за визи и ДНК-проби, е незаконно, смята юристът:

О-тон:

"Освен това този метод е много скъп, който моят клиент просто не може да си позволи. Тестът струва около 1 600 долара, а от кандидата за виза се изисква не само да плати теста, но и да го плати предварително."

Тенденцията е, във все повече случаи и от все повече задгранични германски консулски служби да се изискват ДНК-тестове - от Бирма до Африка. До този метод се прибягва тогава, когато възникнат съмнения относно автентичността на документите на кандидатите. Петер Шнайдер от Института за правна медицина в Кьолн досега е извършил стотици генетични тестове на кандидати за визи, а планината от нови молби постоянно нараства:

О-тон:

"Приемам принципно, че кандидатите дават доброволно проби за извършването на тестовете. Хората, които идват при нас, обаче са убедени, че без подлагането на такъв тест, те нямат шанс да получат виза."

Загрижени политици

Това е причината, поради която фракцията на либералдемократите в германския Бундестаг настоява, правителството да изясни правата база на този въпрос. Хартфрид Волф е член на либералната фракция:

О-тон:

"В Германия отдаваме високо значение на защитата на личните данни, затова не приемаме за нормално, когато някой е принуждаван да разкрива личните си данни пред граничните и имигрантски власти."

Петер Шнайдер от Института за правна медицина просто не вярва, че кандидат-имигрантите ще тръгнат да мамят властите:

О-тон:

"В много редки случаи тестовете не са потвърждавали бащинството, което обаче е изненадвало самите кандидати. Оставам с впечатлението, че самите те не са знаели, и винаги установяването на истината ги е карало да страдат."

Жалбите до съда дават резултат

Аунг Парвийн от Бирма е убеден в родствените си връзки и се надява, че за Коледа ще се събере с жена си и детето си. Неговият адвокат вече е направил необходимите постъпки пред германските власти. Съд в Берлин вече постанови, че не е необходимо Парвийн да предоставя проба за извършването на ДНК-тест. Според адвокат Кохловиус, в германските съдилища отлежават и други жалби от кандидати за визи.