1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Оспорваното обогатяване на уран

10 август 2005

След като Иран отново пусна в експлоатация част от ядрената си инсталация в гр. Исфахан, ядреният спор с Иран навлезе в нова фаза. В центъра на спора сега е въпросът за обогатяването на Иран. Улрих Пик припомня, за какво всъщност става дума:

https://p.dw.com/p/Atq7
Заводът в Исфахан
Заводът в ИсфаханСнимка: AP

Решаващият въпрос в спора между ЕС и Иран засяга обогатяването на уран. Докато Европа иска да откаже ислямската република от идеята, сама да обогатява уран и предложи да доставя на Иран ядрени горивни елементи, ходжите настояват, страната сама да обогатява урана. При това те се позовават на “Договора за нерозпространение на ядрените оръжия”. Член 4-ти от този договор позволява на всички присъединили се държави, към които се числи и Иран, да произвеждат и използват за мирни цели ядрена енергия.

Технологията за обогатяване на уран е предпоставка, както за производството на горивни елементи за АЕЦ, така и за създаването на атомна бомба. Изходна точка е естествена уранова руда, с богати находища на каквато разполага самият Иран в провинцията си Язд. Естествената уранова руда като правило се състои от два различни изотопа т.е. от химически почти неразличаващи се едни от други атоми на даден елемент, като разликата се състои само в различния брой протони. 99,3 % от урановата руда се състои от изотопа У 238, а 0,7 % от подлежащия на ядрено деление изотоп У 235. За производството на горивни елементи дялът от У 235 трябва да се повиши на около 4 %, при което става дума за ниско обогатен уран. За производството на ядрено оръжие е необходим високообогатен уран с дял на У 235 от 90 %.

Процесът на обогатяването се извършва в два етапа. Първо смляна уранова руда се преобразува в газ уранхексафлорид. Този газ се върти във високообротни центрифуги, като по този начин постепенно се повишава концентрацията на У 235. Този първи етап на преробатката се нарича “преобразуване на урана”, а вторият е самото обогатяване. Тази разлика е особено важна за водещия се в момента спор.

Работата е там, че пуснатата от понеделник /8-ми август/ отново в експлоатация инсталация в Исфахан служи само за преобразуване на уран. В също така горещо оспорваната производствена инсталация в гр. Натанз, североизточно от Исфахан, се обогатява уран. Тази разлика играе и политически важна роля, защото в Исфахан Иран не е длъжен да допуска инспекции от контрольори на виенската МААЕ. Присъствието на инспекторите обаче е задължително за все още запечаната инсталация в Натанз.