Как в Молдова се борят срещу изтичането на мозъци

"И аз не знам защо се върнах обратно", казва Николае Леонтиев. „Даже родителите ми бяха много изненадани", добавя младият мъж. В продължение на шест години той е следвал в Румъния, след което се върнал обратно в молдовската столица Кишинев.

Случаи като този на Нико, както го наричат приятелите му, са по-скоро изключение в Молдова. Предполага се, че междувременно всеки четвърти молдовец изкарва прехраната си в чужбина. Много от приятелите на Нико също са потърсили късмета си зад граница - в Румъния, Канада или Франция.

"Без връзки нищо не става"

След обявяването на независимостта високата безработица през 1990-те години принуждава много молдовци да емигрират. Икономическата ситуация си остава нестабилна и днес: Молдова е смятана за най-бедната страна в Европа. Междувременно обаче младите молдовци напускат родината си не толкова по икономически причини, колкото заради отчайващата политическа ситуация. Четири години след подписването на Споразумение за асоцииране, ЕС констатира сериозни дефицити по отношение на демокрацията, в резултат от което съкрати финансовите помощи. През тази година в Молдова се състояха редица протести срещу корупцията и в защита на независимото правосъдие.

Нико също изразява недоволството си от политическата ситуация в Молдова: „Ако искаш да постигнеш нещо, задължително ти трябват връзки. Всичко е политизирано", казва той. Подобно на около 1 милион други молдовци, Нико също притежава румънско гражданство, благодарение на което без проблем може да пътува и работи в някоя от държавите-членки на ЕС. Той обаче предпочита да остане тук: "Молдова е моята родина. Тук съм роден, тук съм изживял първата си любов, тук съм се научил на толкова много неща".

Но не е само сантименталната привързаност към мястото, където живеят семейството и приятелите му. Нико ни отвежда в една модерна сграда, където се намира работното му място: "Tekwill" - малката „Силициева долина" на Кишинев. „На това място човек не би могъл да допусне, че се намира в Молдова, нали?", пита Нико с усмивка.

Под покрива на "Tekwill" са подслонени многообещаващи фирми, ръководени от млади мениджъри. Модерните им офиси са целите от стъкло и бетон. Навсякъде цари тишина, чува се само тихото тракане на компютърните клавиатури. Има помещение с триизмерен принтер и маса за тенис, а всеки четвъртък служителите се събират на съвместна закуска за обмен на идеи. Създателите на "Tekwill" се надяват да привлекат интереса на инвеститори от чужбина и да подсилят развитието на молдовския IT-сектор. И сега "Tekwill" се финансира предимно от чужбина. „Нашите политици не правят почти нищо, за да задържат младите хора в страната", отбелязва Нико.

Може би защото молдовците в чужбина се оказват съществен икономически фактор: парите, които мигрантите изпращат в родината си, съставляват една пета от БВП на Молдова. В целия свят има само девет държави, в които този дял е по-висок, отколкото в Молдова. В същото време обаче покрай емиграцията страната губи твърде много квалифицирани кадри.

Правителството реагира на тази тенденция със специални програми - като например финансова подкрепа за завърнали се емигранти, които желаят да създадат своя фирма. Според неправителствения сектор обаче, тези програми не са особено ефективни. „Понякога управляващите имат и добри инициативи, но те така и не виждат бял свят, защото политиците взаимно си подливат вода", казва активистката Мариана Туркан. Затова тя е подела кампанията "Аз избирам Молдова", която си е поставила за цел да убеди младите молдовци, че имат бъдеще в родината си.

"Ако искаме да променим нещо, трябва да останем тук"

"Лесно е да се оплакваш и да си събереш багажа. Но ако искаме да променим нещо, трябва да останем тук", казва Мариана. Понякога обаче и тя губи надежда - най-вече когато се сблъсква със случаи на корупция. Въпреки това младата активистка е наясно, че без активното участие на политика нейната кауза няма да се увенчае с успех. Защото дори и да успее да промени нагласите на младите молдовци към родната им страна, тя няма как да ремонтира разбитите улици или да вдигне заплатите на учителите в провинцията, за да ги задържи там.

Нико също е силно привързан към родината си. Затова е твърдо решен да помага за развитието ѝ. Но не изключва възможността някой ден все пак да се сбогува с Молдова. „Макар и да знам, че всъщност не е правилно да постъпвам така", казва той.

*****

Разгледайте и тази фотогалерия, в която показваме молдовски деца, израстващи в самота, тъй като родителите им работят в чужбина: