Напрежение около последната британска колония в Африка

Оливие Банку бил малко дете, когато семейството му било принудено да напусне родното си място. Сега, вече като адвокат, той се бори за каузата на всички изселени островитяни. Днес Оливие живее на Мавриций – острова, към който някога принадлежала неговата родина. „Живеехме в мир и хармония, преди Великобритания да ни вземе най-големия остров за военна база. Голямо страдание е да не можеш да живееш в родината си. Затова днес настояваме да бъде прекратена нелегалната окупация," казва в интервю за ДВ Оливие Банку.

През 1968 година британските колониални господари дадоха независимост на Мавриций, но преди това отделиха от архипелага и запазиха контрола си над островите Чагос. Докъм 1973 година британците принудително изселиха близо 2 000 островитяни на Мавриций, Сейшелите и Великобритания, за да изградят военна база на най-големия остров от архипелага – Диего Гарсия. Лондон отстъпи тази база под аренда на САЩ до 2036 година. Тъкмо оттам излитат американските изтребители за операциите в Афганистан и Ирак.

Отделянето на Чагос е незаконно

През февруари Международният съд в Хага реши, че според международното право архипелагът принадлежи към Мавриций. Съдът смята, че навремето Великобритания незаконно е отделила архипелага от Мавриций и сега е длъжна да го върне. Британското правителство отхвърли тази оценка на съда, но все пак посочи, че един ден ще върне архипелага под държавното върховенство на Мавриций, когато вече няма нужда от него във връзка с отбранителните си нужди.

Общото събрание на ООН също призова Великобритания да върне островите Чагос на Мавриций и постави на Лондон срок, който изтича в петък, 22 ноември. Резолюцията на ООН обаче няма обвързваща сила и по нищо не личи, че Великобритания възнамерява да я изпълни. Фактът, че архипелагът се използва като военна база, много усложнява намирането на решение. Разговори между САЩ, Великобритания и Мавриций със сигурност ще има, смята британският юрист Филип Сандс, който се занимава с въпроса от името на правителството на Мавриций. Пред ДВ Сандс съобщава и нещо ново: Мавриций вече е сигнализирал, че военната база може да остане.

Въпросът е не "дали", а "кога"

Колебливото поведение на правителството в Лондон е резултат и от мястото на Великобритания в новия баланс на силите по света, казва Сандс: „Великобритания разполага с много ограничени възможности като политическа сила. Тя вече на няколко пъти търпи поражения в споровете около резолюции на ООН и сякаш ѝ трябва още време, за да го осъзнае. В крайна сметка обаче те ще се подчинят на решението на ООН. Въпросът е не „дали", а „кога"," убеден е Сандс.

Тъкмо в момента британското правителство плаща висока цена за различните си политически поражения, посочва Сандс: „Те напускат ЕС, трябва да сключват нови търговски споразумения и нови политически договорености с други държави. Правителството сериозно го е закъсало. Включително и поради това навярно толкова държи да запази последната си африканска колония. Имаме си работа с държава, която трябва да преглътне изчезването на цялата ѝ колониална империя. А за това е нужно време," казва Сандс. Юристът смята, че Лондон ще извърши престъпление срещу човечността, ако и след 22 ноември не позволи на хората да завръщат в родината си.

Хиляди прокудени искат обратно в родината си

Според Филип Сандс, в ООН вече се изработват нови карти, на които архипелагът Чагос е част от Мавриций. Когато това стане факт, Мавриций вече ще притежава суверенитет над риболова и самолетните полети над островите, а това ще бъде драматична загуба за Великобритания, казва Сандс. Радетелите на каузата за присъединяване на архипелага към Мавриций разчитат, че предсрочните парламентарни избори във Великобритания могат да наклонят везните в тяхна полза.

Оливие Банку се надява това да стане колкото е възможно по-бързо, защото само 596 души от първото поколение прокудени са още живи. Заедно със следващите поколения близо 10 000 души чакат да се върнат в истинската си родина. Тъжно е да живееш далеч от родината си, обобщава Банку. Повечето хора от неговото поколение искали да умрат там, където са родени, казва адвокатът.