1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Отбранителният бюджет на България и съюзническите й задължения към НАТО и ЕС

7 ноември 2006

ри обсъждането на националния бюджет за 2007 година стана ясно, че предвидените за отбрана средства на членката на НАТО и предстояща членка на ЕС България, са крайно недостатъчни и поставят под въпрос много от съюзническите задължения на страната. Георги Папакочев разглежда проблема:

https://p.dw.com/p/AssN
Снимка: AP

Още през септември военните сигнализираха, че се очаква бюджета за армията догодина да бъде свит драстично, като предупредиха, че това ще постави под въпрос както твърде закъснялата модернизация на войската, така и редица ангажименти, поети от България пред нейните съюзници от НАТО. Според публикации в печата, в средата на миналия месец кабинетът на Станишев е поискал от военното ведомство списък с всички обещания, дадени пред Североатлантическия алианс с цел постигането на оперативни способности на българската армия. Намерението на ревизията тогава беше аргументирано със загрижеността дали поетите ангажименти няма да поставят държавния бюджет “в затруднено положение”.

Очевидно се е случило тъкмо това, защото военния министър Веселин Близнаков беше принуден да наруши еуфоричния следизборен тон миналата седмица с необичайно острите констатации за неговия ресор, че предвидените в проектобюджета 2.28 на сто от БВТ средства са “крайно недостатъчни” , че са нужни около 100 милиона лева за достигане на “долното ниво на преживяемост” на армията и че очертаващият се недостиг щял да се отрази най-вече върху “ангажиментите по модернизацията на армията и участието на България в международни мисии”. Една от най-впечатлаващите фрази на военния министър казани в медиите, е че “не било сериозно да поемаш ангажименти и да не ги изпълняваш. Както си изпълняваме ангажиментите към НАТО, така ще се съди за изпълнението на задачите ни към ЕС”, обобщи Близнаков.

Известно е, че според договорените с НАТО “оперативни способности”, които България трябва да придобие, включват подготвянето по критериите на Алианса: механизирана бригада, два батальона за бойна и логистична подкрепа, 4 роти и 8 по-малки подразделения. Те следва да бъдат оборудвани с над 1300 единици бойна и осигуряваща техника, в това число самолети, хеликоптери и кораби. Само проектите по купуването на нови изтребители и построяването на бойни корвети ще надхвърли сумата от 2 милиарда евро. От друга страна мисиите в чужбина, за които България е поела ангажимент да участва, трябва да обхващат като кадрови състав 8 на сто от състава на армията и да са готови до 2015 година.

Всичко това звучи нереалистично на фона на изискваните минимум 2.6 процента бюджет, на отпусканите досега 2.4 на сто и предвижданите догодина 2.2 процента от БВП.

Погледнат в по-широк план този процес говори за опасност от компрометиране на цялостната Евроатлантическа ориентация на страната. Доминираните от левицата институции на държавната власт говорят едно, а на практика вършат съвсем друго. Намаляването на разходите за отбрана, не само лишават страната от реалната възможност да поема и изпълнява ангажименти, но и да оказва свое влияние в рамките на алианса. И не само там. По време на тридневното си посещение в Белгия за участие в заседанията Военния комитет на ЕС тази седмица, началникът на Генералния щаб ген.Златан Стойков със сигурност е трябвало да отговаря на същите въпроси, които му бяха зададени още при първото му посещение в щаб-квартирата на НАТО в Монс и да чуе същите препоръки, които получи тогава от върховния главнокомандващ Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа ген. Джеймс Джоунс, а именно: "България да консолидира участието си в мисии на алианса и да участва в мисии на НАТО не с малки групи военни, а с по-големи контингенти, които да бъдат под българско командване”.

Проектирани върху неспиращите опити държавата да бъде обвързана енергийно, икономически и политически с Русия, финансовите удари върху Българската армия придобиват звучене, което едва ли ще бъде подминато от евроатлантическите партньори на страната. И едва ли те ще пропуснат да си направят съответните изводи, разбира се.