Отварянето на германския пазар за източноевропейци носи икономическа изгода

Повече от половината от имигрантите, установили се в Германия през 2005-та година са от Централна и Източна Европа. Те са с 40 хиляди души повече от предходната година. Най-силно е нарастнал броят на поляците. Може ли да се очаква същата тенденция и за притока на работна ръка от България и Румъния след приемането им тази година в ЕС. Прогнозата на Карл Бренке от германския институт за икономически изследвания в Берлин:

"Ако съдя по статистиката, с която разполагаме до 2006-та година, не мисля, че в бъдеще ще се увеличи точно броят на румънците и българите, които търсят работа в Германия. Засега броят им е сравнително малък. Какво точно ще се случи в бъдеще ми е трудно да предскажа, но предполагам ,че българите и румънците, решили да работят в чужбина ще потърсят по-скоро други цели, не Германия. Вярно, в такива случаи роля играт връзките, мрежките, които се създават между вече имигриралите и онези, които искат да работят в чужбина. Според мен обаче по-силен е един друг фактор, а именно: близостта. Така че, предполагам, българите и ручънците ще предпочитат по-скоро Австрия и Италия",

казва експертът Карл Бренке, който е един от съставителите на студията. Тя отчита един феномен сред източноеврпейските имигранти в Германия. Голяма част от тях попадат в така наречната графа «самонаети», т.е. регистрирани като еднолични търговци. Това е един от начините за заобикаляне на издигнатите на германския пазар на труда бариери за източноевропейци, се обяснява в студията:

"Мисля, че в крайна сметка това води до положителни резултати. В последно време като цяло в Германия има истинска вълна от създаване на самостоятелни занаятчийски фирми и това е само от полза за страната ни, защото тези хора са добре квалифицирани",

обяснява Карл Бренке по повод на все по-големият брой «самонаели се на работа» източноевропейци в Германия. Този факт показва, защо въпреки наложените ограничения на пазара на труда тук, разширяването на ЕС на изток все пак води до увеличаване на имигрантския поток от Източна Европа. От това обаче икономиката на страната не е пострадала, точно, обратното: «Германия ще направи грешка, ако продължи да се затваря за икономическата изгода, която носи свободния достъп на гражданите от новоприетите в ЕС страни до пазара на труда», се казва в студията. Аргументите на Карл Бренке в подкрепа на тази теза:

"Конюктурата изживява бум. Фирмите се оплакват все повече от това, че им липсват добре квалифицирани специалисти. Така че издигането на бариери на пазара на труда е контрапродуктивно за германската икономика",

пояснява Карл Бренке. Нещо повече: точно заради тези бариери високо квалифицираната работна ръка от Източна Европа ще продължи да заобикаля Германия и да се отравя към други страни с по-либерален режим на пазара на труда. В този смисъл експертите, подготвили студията, предупреждават, да не се пренебрегва квалификацията на вече установилите се в Германия източноевропейци:

"Нивото на квалифицираност на източноевропейците е много близко до германското. Освен това като цяло източноевропейците имат по-висока квалификация в сравнение с останалите чужденци в Германия",

казва Карл Бренке. А каква е оценката му за приетите наскоро от германското правителство мерки, с които пазарът на труда се отваря за ограничен брой висококвалифицирани специалисти от Източна Европа, например инженери?

"Това е половинчата мярка. С оглед на възможностите, които има в момента на германския пазар на труда, ще е по-добре, ако се сложи край на различните вариации и се пристъпи към пълното отваряне на пазара. Още първите студии, които бяха направени след разширяването на ЕС на изток показаха, че имиграцията от източна Европа не води до проблеми на пазара на труда",

припомня Карл Бренке от Германския институт за икономически изследвания.